Краля демон [bg]

Не беше баща ѝ, а Гаван Баяр, Висш магьосник на Превала, ослепителен в сребристочерните си одежди, подбрани да подхождат на буйната му сребриста коса и гъсти черни вежди.

— Милорд Баяр — учуди се Магрет. — Мислех, че… очаквахме…

Лорд Баяр подмина Магрет и се поклони дълбоко на Раиса.

— Ваше Височество, същинска прелест сте. Ще ми се да бях по-млад. — Направи пауза, та очите му да я обходят от главата до петите. — За жалост баща ви още не се е завърнал от Варовикови чукари. Кралицата ме помоли да ви съпроводя до храма. — Предложи ѝ ръката си. — За мен ще бъде истинска чест.

Раиса заотстъпва назад, клатейки глава.

— Възможно е… да се появи.

— Всички ви очакват — настоя лорд Баяр. — Време е. Кралицата изисква присъствието ви.

Раиса се блъсна в тоалетната масичка и, внезапно замаяна, се облегна на нея. Имаше нещо гнило. Всеки неин инстинкт крещеше в ушите ѝ. Фенерът върху масата мъждукаше на полъха откъм отворените врати, а по стените препускаха вълчи сенки.

Набитият страж стоеше на входа към покоите ѝ, стиснал дръжката на меча си.

— Ваше Височество? — обади се той.

Магрет застана между Раиса и лорд Баяр със сбърчено от потрес лице.

— Нейно Височество не се чувства добре — заяви тя. — Ще бъдете ли така добър да ѝ дадете няколко минути?

В сините очи на лорд Баяр пламна гняв.

— Дръпни се — заповяда той на Магрет. — Не разполагаме с няколко минути. По заповед на кралицата принцесата трябва да дойде с мен.

— Всичко е наред, Магрет — увери я Раиса, макар че нищо не беше наред. Изопна гръб, тръсна глава, за да я прочисти и кимна на стража. — Свободно. Тръгвам с лорд Баяр. Много мило от негова страна, че дойде да ме вземе. Сигурна съм, че баща ми ще дойде навреме за танците.

Без да обръща внимание на предложената ѝ от лорд Баяр ръка, Раиса хвана полата си с две ръце, вдигна брадичка и тръгна пред него към коридора. Стражът ги последва.

Трудно запазваше преднината пред широката крачка на лорд Баяр, защото, макар и припряно, по-скоро ситнеше, а и носеше неудобните си официални обувки. В крайна сметка му позволи да хване лакътя ѝ и усети парването от магическата мощ, течаща по пръстите му.

„Използвай търговския си фасон“, заповяда си тя.

Двамата извървяха покритата с килим пътека от двореца до храма. Прекосиха вътрешния двор, символизиращ разделението между духовенството и монархията, между святото и мирянското. Времето продължаваше да се влошава и вятърът размяташе около лицето ѝ кичури от внимателно фризираната ѝ коса. Раиса имаше чувството, че небесата всеки момент ще се отворят. Питаше се дали баща ѝ не е попаднал в плен на бурята, докато се мъчи да стигне до дома. Отпрати по една молитва към Създателката и към Маиа, времетворката, за благополучното му завръщане.

Свещи озаряваха пропития с тържествена атмосфера катедрален храм. Пътят ѝ през него представляваше дълъг, застлан с червен килим коридор между тълпите от лъскави аристократи, всичките протягащи врат да зърнат принцесата-наследница на кралството си. Раиса се чувстваше като булка, чийто баща я води към олтара. Само дето това не беше нейният баща и не се намираха на сватба.