Ана Каренина
- Автор: Толстой Лев Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Жечев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ана Каренина». Краткое содержание книги:
Произведението на Толстой е част от златния фонд на световната литература. От създаването на романа до днес са изминали цели 130 години, през които е претърпял стотици преиздания и е бил превеждан на множество езици.
Образите и проблемите в него са вечно актуални и продължават да вълнуват читателите от различни възрасти и общества. „Ана Каренина“ е задължителна част от личните библиотеки на всички истински ценители на художественото слово.
В престижната класация на „Обзървър“ — „Стоте най-велики романа на всички времена“, „Ана Каренина“ се нарежда на 27-мо място пред заглавия като „Одисей“, „Портретът на Дориан Грей“, „Великият Гетсби“.
Източници: http://bg.wikipedia.org/wiki/Ана_Каренина (лиценз [[http://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/|CC-BY-SA 3.0]]) и http://bgbook.dir.bg/book.php?ID=21289
XIV
Когато наближи Петербург, Алексей Александрович не само се бе спрял напълно на това решение, но и състави в ума си писмото, което ще пише до жена си. Той влезе в стаята на вратаря, погледна писмата и книжата, донесени от министерството, и заповяда да ги внесат след него в кабинета.
— Днес няма да приемате никого — отговори той на въпроса на вратаря, като подчерта думите „няма да приемате“ с известно удоволствие, което беше признак на доброто му настроение.
В кабинета си Алексей Александрович мина два пъти насам-натам, спря се до грамадната си писмена маса, на която бяха вече запалени от влезлия преди него камериер шест свещи, изпука с пръстите си и седна, подреждайки писмените принадлежности. Той се облакъти на масата, наведе глава настрани, помисли един миг и започна да пише, без да спре нито секунда. Пишеше без обръщение и на френски, като си служеше с местоимението „вие“, което няма оня характер на студенина, какъвто има на руски език.
„При последния ни разговор ви изказах моето намерение да ви съобщя решението си относно предмета на тоя разговор. След като обмислих внимателно всичко, пиша ви сега, за да изпълня това обещание. Моето решение е следното: каквито и да са вашите постъпки, аз нямам право да скъсвам връзките, с които сме свързани по волята на всевишния. Семейството не може да се разруши поради каприза, произвола или дори поради престъплението на единия от съпрузите и нашият живот трябва да продължи, както е било досега. Това е необходимо за мене, за вас, за нашия син. Напълно съм уверен, че сте се разкаяли и се разкайвате за това, което служи като повод на това ми писмо, и че ще ми помогнете да изскубнем от корен причината за несъгласието ни и да забравим миналото. В противен случай сама можете да си представите какво очаква вас и вашия син. Върху всичко това се надявам да си поговорим по-подробно при една лична среща. Понеже курортният сезон свършва, бих ви помолил да се пренесете в Петербург колкото може по-скоро, не по-късно от вторник. Ще бъдат направени всички необходими нареждания за пренасянето ви. Моля да си вземете бележка, че придавам особено значение на изпълнението на тая ми молба.
А. Каренин
P.S. В писмото си прилагам и пари, които могат да ви потрябват за разноски.“
Той прочете писмото и остана доволен, особено от това, че се сети да приложи пари: нямаше ни жестока дума, ни укор, но нямаше и снизходителност. И главно — прехвърлен бе златен мост за връщане. След като сгъна писмото и го заглади с големия масивен нож от слонова кост и след като го сложи в плик заедно с парите, той позвъни с удоволствие, каквото винаги изпитваше, когато боравеше с хубаво подредените си писмени принадлежности.