Апокалиптичният часовник
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Апокалиптичният часовник». Краткое содержание книги:
Крьогер трябваше да го открие и да му пръсне черепа. Сега вече знаеше къде да отиде, като тайно се надяваше, че техният информатор е осъществил екзекуцията.
Беше десет и десет сутринта. Крьогер облече яке и светъл дъждобран — дъждобранът му беше необходим единствено за да скрие тежкия пистолет с голям калибър, в който имаше шест куршума дум-дум, всеки от които проникваше в плътта и при удара се пръскаше смъртоносно.
— Ще дойдат да те вземат точно в три часа — каза Витковски.
— Не може ли по-рано? — попита Латъм.
— По дяволите, остават само четирийсет и пет минути. Когато слезеш долу, ще те чака една група във фоайето и една — на улицата. Това изисква известна организация, подходящи цивилни дрехи и така нататък.
— Разбирам. Какво става с Карин?
— Тя е в безопасност — както ти пожела. С руса перука и всичко, което го предложи.
— Къде е?
— Не там, където си ти!
— Ти си добро момче, Стенли.
— Говориш като майка ми, мир на праха й.
— Да можех да пожелая същото на теб…
— Ти винаги мислиш за моментното си удоволствие, а аз не мога да позволя това… Един от моите хора ще вземе багажа и дипломатическото ти куфарче петнайсет минути преди да слезеш долу. Ако някой те попита къде отиваш, просто му кажи, че не можеш да заспиш и излизаш на обичайната си разходка на чист въздух. По-късно ще уредим нещата с хотела.
— Наистина ли смяташ, че Рейнълдс е информирал останалите неонацисти тук, в Париж?
— По-скоро не, защото от информацията, която успяхме да съберем, стана ясно, че неговото подразделение от убийци е изчезнало — така че с кого би могъл да се свърже? Едва ли някой би успял да дойде толкова бързо от Германия, а и този Крьогер е лекар, а не убиец. Моето мнение е, че той е тук, за да издаде заповедта, а не да натисне спусъка, дори ако приемем, че знае как да го направи. Рейнълдс е действал сам, защото е бил забелязан на улицата пред дома ми и е искал сам да свърши работата. Твоето убийство е щяло да му донесе допълнителни точки.
— Стенли, не знаем със сигурност дали е разбрал, че сме го забелязали.
— Наистина ли? Тогава защо на другата сутрин не се появи в посолството? Спомни си, момче, че двама неонацисти избягаха, докато ние си спасявахме кожите…
— Огънят не винаги успява да подпали чергата, нали? — прекъсна го Дру.
— Започваш да схващаш. Ако А е равно на Б, а Б е равно на В, ловя се на бас, че А е равно на В. Това правило не е толкова лошо, та да го забравяме.
— Сега говориш като Хари.
— Благодаря за комплимента. Приготви се.
Латъм бързо събра багажа си — беше лесно, защото почти не бе го разопаковал; беше извадил само цивилния панталон и пуловера си, а по-миналия ден — и униформата на аташе от посолството. След това седна и зачака. Между стените на неговия затвор минутите течаха бавно. Изведнъж телефонът иззвъня; в очакване да се обади Витковски, той вдигна слушалката:
— Да. Какво има сега?
— Как какво? Аз съм Карин, скъпи.
— Боже, къде си?
— Обещах да не ти казвам…
— Що за глупости?
— Не, Дру, това е предпазна мярка. Полковникът каза, че ще те мести — моля те, не ми казвай къде!
— Започва да става абсурдно.
— Сякаш не познаваш нашия враг. Искам само да бъдеш внимателен, много внимателен.
— Чу ли за тази вечер?
— За Рейнълдс? Да, Витковски ми каза. Затова ти се обаждам. Не мога да се свържа с полковника, линията е блокирана, което означава, че той поддържа непрекъсната връзка с посолството, но преди няколко минути ми хрумна нещо. Искам да го споделя с някого.
— Какво именно?
— Алън Рейнълдс често слизаше в „Документи и разследвания“ по един или друг повод; обикновено идваше да прави справки по нашите карти за транспорта.
— Никой ли не сметна това за странно?
— Честно казано, не. По-лесно е, отколкото да звъниш до офисите на различните авиолинии или жп бюра, или още по-лошо — да си купуваш пътни карти със ситни надписи на френски. Нашите са с четливи надписи на английски.
— Но на теб ти се стори странно, нали?
— Едва след като полковникът ми разказа за тази вечер, но по-рано — не, наистина. Много от нашите служители в края на седмицата пътуват из Франция, Швейцария, Италия и Испания. Особено онези, които нямат възможност да се движат свободно в Париж. Не, Дру, има още нещо — и тъкмо то беше странното.
— Какво беше това?
— На два пъти, когато трябваше да отида до „Транспорт“, видях Рейнълдс да излиза от последния коридор преди входа към отдела. Вероятно съм си помислила нещо от рода на: „О, той има приятел в някой от офисите и се уговаря за обяд или вечеря“ — нещо подобно.