Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– Това може да се хареса на „Домино Фашън“ и „Ивъл Фингърс“ – рече той.
Бублански раздразнено махна с ръка на Фасте да си затваря устата.
– Как бихме могли да тълкуваме това? – попита Буман.
– Татуировката е на около две години – рече Бублански. – Именно по това време Бюрман внезапно се разболява. Нито докладът на патолога, нито собственият му медицински картон съдържат информация за каквото и да било сериозно заболяване, с изключение на високо кръвно налягане. Следователно бихме могли да предположим, че съществува някаква връзка.
– Саландер се променя през същата година – рече Буман. – Внезапно спира да работи за „Милтън Секюрити“ и изчезва в чужбина.
– Можем ли да предположим, че всички тези събития са свързани? Ако посланието на татуировката е вярно, то Бюрман е изнасилил някого. Саландер без съмнение е идеалната жертва. В такъв случай разполагаме с добър мотив за убийство.
– Можем да го изтълкуваме и по друг начин – рече Ханс Фасте. – Мога да си представя следния сценарий. Саландер и китайката работят като компаньонки, които практикуват садомазохизъм. Бюрман може да е бил някой луд, който обича да бъде бичуван от малки момиченца. Може да е имал подобна връзка със Саландер, но нещата да са се объркали.
– Това обаче не обяснява защо тя отива в Еншеде.
– Ако Даг Свенсон и Мия Бергман са били на път да направят разкрития по отношение на търговията със секс услуги, може да са се сблъскали със Саландер и Ву. Саландер може и да е имала мотив да ги убие.
– Всичко това все още са празни предположения – рече Соня Мудиг.
Заседанието им продължи още един час. Обсъдиха дори въпроса за липсващия лаптоп на Даг Свенсон. Когато направиха пауза за обяд, всички бяха обезсърчени. Разследването повдигаше повече въпроси от когато и да било.
ЕРИКА БЕРГЕР ПОЗВЪНИ на Магнус Боргшьо, председател на управителния съвет на „Свенска Морон-Постен“, веднага след като дойде в редакцията във вторник сутринта.
– Заинтересувана съм – рече тя.
– Така и предположих.
– Смятах да съобщя решението на колегите си веднага след празниците. Но както сам разбираш, в момента в редакцията цари пълен хаос.
– Убийството на Даг Свенсон. Съжалявам. Неприятна история.
– Тогава разбираш, че това не е подходящият момент да съобщя на всички, че смятам да напусна кораба.
Той помълча малко.
– Имаме проблем – рече Боргшьо.
– Какъв?
– При последния ни разговор ти казах, че постът е свободен от първи август. Проблемът е, че настоящият главен редактор Хокан Морандер, когото ще замениш, е в много лошо здравословно състояние. Страда от проблеми със сърцето и трябва да намали темпото. Разговаря с лекаря си преди два дни и през празниците научих, че смята да излезе в пенсия на първи юли. Идеята бе той да остане до есента и двамата да работите заедно през август и септември. Но при настоящото стечение на обстоятелствата нямаме време. Ерика, ще имаме нужда от теб от първи май, най-късно – от петнайсети.
– Мили боже! Та това е само след няколко седмици.
– Все още ли си заинтересувана?
– Да… Но това означава, че разполагам само с месец да разчистя бъркотията в „Милениум“.
– Знам. Съжалявам, Ерика, но трябва да те притисна. Един месец трябва да ти стигне да уредиш нещата във вестник с по-малко от половин дузина служители.
– Да, но ще трябва да напусна насред целия хаос.
– Трябва да напуснеш при всички случаи. Единствената промяна е, че ще го сториш няколко седмици по-рано.
– Имам няколко условия.
– Какви?
– Ще продължа да съм член на управителния съвет на „Милениум“.
– Това май не е съвсем уместно. „Милениум“ може и да има малък тираж и да излиза веднъж месечно, но технически погледнато, сме конкуренти.
– Въпросът не подлежи на обсъждане. Няма да имам никакво отношение към редакторската работа в „Милениум“, но не възнамерявам да продам акционерния си дял и следователно ще продължа да съм член на управителния съвет.
– Добре, ще намерим някакво решение.
Разбраха се Ерика да се срещне с управителния съвет през първата седмица на април, за да обсъдят подробностите и да подпишат договор.
МИКАЕЛ БЛУМКВИСТ ИЗПИТА чувство за нещо вече видяно, когато прочете списъка със заподозрени, който бяха съставили с Малин през уикенда. Той се състоеше от трийсет и седем лица, които Даг Свенсон смяташе да разобличи в книгата си. До един клиенти на проститутки или сутеньори. Двайсет и един от тях бе успял да идентифицира.
Микаел внезапно си спомни как бе тръгнал по следите на един убиец преди две години в Хедестад и бе попаднал на цяла галерия от заподозрени, цели петдесет на брой. Безсмислено бе да се опитва да предположи кой от тях можеше да е виновен.