Венец от трева (Част III: Омразата)
- Автор: Маккалоу Колин
- Серия: Господарите на Рим #2
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част III: Омразата)». Краткое содержание книги:
Дейността, която Цина и приятели се захванаха да вършат, не беше тайна, но те все пак гледаха да не издават подробности пред хората, настроени против подобна политика. Толкова беше отчайващо положението на гражданите — включително и на тези от първата класа, — че Цина в скоро време си спечели огромна подкрепа и сред бедни, и сред богати. С изключение на онези, които разполагаха с достатъчно пари в наличност, за да не се тревожат за близкото бъдеще, и най-вече на самите заемодатели, и конници, и сенатори тайничко се надяваха на подобен закон; а те бяха шест-седем пъти повече от противниците си.
— Здравата ще я загазим — предупреди консулът Гней Октавий Рузон Антоний Оратор и братята Цезари. — Обещанието за премахване на дълговете е примамка, на която дори и трезвомислещ човек е готов да се улови. Цина знае как да си играе със страха и алчността на съгражданите си. Дори първата класа е готова да го подкрепи, ако я спаси от дълговете.
— Ако трябва за нещо да му се възхищаваме, то е, че смята да прокара новите закони през центуриатните комиции — рече Луций Цезар, който също започваше да се плаши. — Друг на негово място би свикал трибутните, но той няма да стори подобна грешка. Ако постигне крайната си цел, дори Луций Сула не може да го укори в неспазване на конституцията. Когато хазната е празна, а повечето ни събратя се чудят как да запазят ценза си, естествено, че ще се подмажат на човека, който им обещава толкова много.
— Иначе току-виж бедняците отново се вдигнали на бунт — предрече мрачно Антоний Оратор.
Но Октавий поклати глава. От всички присъстващи той имаше най-голям опит в боравенето с парите.
— Не, не и пролетариатът, Марк Антоний! — прекъсна го тъй нетърпеливо, както бе присъщо на неспокойната му душа. — Бедните нищо никому не дължат. Те никога не са имали пари, за да им даде някой на заем. Длъжници в Рим са или богаташите, или хората от средните класи. Много от тях заемат пари, за да могат да се издигнат по обществената стълбица — или за да запазят досегашното си положение. Никой лихвар не е луд да си дава парите на хора без собственост. Колкото по-нагоре тръгнеш из обществените прослойки, толкова повече длъжници ще намериш.
— Значи според теб центуриатните комиции ще гласуват в полза на тези недопустими дивотии? — попита Катул Цезар.
— А ти как мислиш, Квинт Лутаций?
— Страхувам се, че точно така ще стане.
— Тогава какво да правим? — чудеше се Луций Цезар.
— О, аз знам какво да направя — увери го Октавий и стрелна всички с огнен поглед. — Но няма да кажа на никого, дори на вас.
— Според вас какво е решил? — попита Антоний Оратор, след като Октавий ги бе напуснал, за да поеме по посока на Аргилетум.
Катул Цезар се навъси и поклати глава.
— Нямам представа. Искаше ми се да притежава поне една десета от качествата на Луций Сула! Но уви! Какво искате, той е просто човек на Помпей Страбон.
Брат му Луций Цезар потръпна в безпокойство.
— Имам лоши предчувствия — рече той. — Каквото и да е намислил Гней Октавий, по-добре да не го върши. О, богове!
Изведнъж на Антоний му хрумна идея.
— Мисля, че идните десетина дни ще ги прекарам далеч от Рим.
В крайна сметка тримата решиха, че ще постъпят точно така.
Уверен в силите си, Цина насрочи датата за предварителното заседание на центуриатните комиции — шест дни пред септемврийските иди, тоест само два дни след началото на римските игри. Още призори на този паметен ден стана ясно колко тежи върху плещите на римското общество бремето на дълговете. Не по-малко от двайсет хиляди души се бяха явили на Марсово поле, за да чуят какво има да им каже консулът Цина. Всеки желаеше най-вече едно — да се гласува веднага, без излишно губене на време. Затова и Цина най-напред трябваше да обясни на съгражданите си, че това е невъзможно. Лекс Цецилия Дидия изискваше своите прословути двайсет и пет дни между предлагането и гласуването на законопроекта, а когато Сула го бе заобиколил, за да прокара собствената си програма, той изрично бе упоменал, че за в бъдеще законодателите пак трябва да се съобразяват с него. Цина твърдо държеше законовият срок да бъде спазен. Това, с което се опита да успокои съгражданите си, бе обещанието да свика още няколко конционес — предварителни заседания, — на които да предложи други закони. Така центуриите имаха с какво да се забавляват, докато дойде времето за гласуване. Обещанието на консула бе достатъчно да успокои духовете и хората облекчено въздъхнаха — рано или късно дълговете им щяха да бъдат премахнати, а до края на мандата на Цина оставаха още три месеца и половина.