Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Алармата начаса писна.
- Кал! Полудя ли?
- Може да се каже. - Стисна ръката й и я издърпа вътре.
- Какво правиш?
Сключил пръсти около китката й като окови, той я затегли покрай градински столове и стенни аплици, право към раздела за бояджийски материали. Алармата продължаваше да вие смущаващо.
- Полицията ще дойде! - възкликна тя.
- Не се бой за ченгетата. С Одел Хатчър сме приятели от години, Тревожй се само дали ще намерим подходящи тапети за кухнята.
- Тапети? Доведе ме тук, за да избираме тапети?
Той я изгледа така, сякаш беше глупава.
- Как иначе да ти докажа чувствата си към теб?
-Но...
- Стигнахме. - Той я настани внимателно върху един от столовете край щанда в отдела за тапети и се залови да разглежда рафтовете, върху които имаше десетки папки с тапетни мостри.
- По дяволите, нямах представа, че ще бъде толкова трудно. -Той зачете етикетите по рафтовете. - Бани. Трапезарии. Винил. Флок. Какво, по дяволите, е флок? Нямат ли нещо със... и аз не знам... коне или нещо такова? Виждаш ли категория „коне“?
- Коне?
За първи път намек за усмивка подръпна крайчето на устните му, сякаш най-сетне започваше да осъзнава колко нелепо е всичко това.
- Би могла да помогнеш малко, вместо само да повтаряш като ехо след мен.
Вой на полицейска сирена се присъедини към алармата и миг по-късно пред магазина изсвистяха автомобилни гуми.
- Ти стой тук - нареди Кал. - Аз ще се погрижа. Всъщност, като се замисля, може би ще е по-добре да се скриеш зад щанда, в случай че Одел е извадил пистолета си.
- Пистолет! Калвин Бонър, кълна се, че когато всичко това свърши, ще...
Заплахата замря върху устните й, когато той я дръпна от стола и я бутна на колене върху килима зад щанда.
- Одел, аз съм! - провикна се след това. - Кал Бонър.
- Махни се оттам, Кал! - отвърна дрезгав глас. - Ограбват магазина. Не ми казвай, че са те взели за заложник!
- Няма никакъв обир. Аз изкъртих вратата, защото трябва да избера тапети. Жена ми също е тук, така че хич и не си помисляй да стреляш с този пистолет, дето си го извадил. Кажи на Харли, че утре ще се разберем за щетите. И ми помогни да изключа проклетата аларма.
На Кал му бяха нужни цели петнайсет минути, както и появата на Харли Крисп, собственика на магазина, преди алармата да бъде изключена и нещата да се оправят. Докато Кал се опитваше да избегне обвинението в проникване с взлом, Джейн се изправи иззад щанда и седна на стола, мъчейки се да разбере защо съпругът й считаше избирането на тапети за доказателство за любовта му към нея. Не виждаше никаква връзка. Беше й се ядосал, задето бе свалила тапетите в кухнята, но какво общо имаше сменянето им с любовта? Според него очевидно съществуваше връзка и ако го помолеше да й обясни логиката си, несъмнено щеше да й отправи един от своите невярващи погледи, които поставяха под съмнение резултатите от всички тестове за интелигентност, които беше положила някога.
Колкото и объркващо да беше всичко това, поне едно й беше ясно. В очите на Кал това среднощно пазаруване доказваше любовта му и това беше достатъчно. Предателска топлина започна да се разлива по тялото й.
Най-сетне Харли Крисп затвори вратата зад гърба си, отнасяйки голяма част от съдържанието на портфейла на Бомбардировача със себе си, и двамата останаха сами в магазина.
Кал я погледна и лицето му изведнъж придоби несигурно изражение.
- Не мислиш, че това е глупост, нали? Разбираш за тапетите?
Джейн нямаше никаква представа, но за нищо на света не би
го признала, не и докато съпругът й я гледаше с очи, в които се отразяваше цялото му сърце, и говореше с глас, пропит от непреходна любов.
- Това, която наистина исках да направя за теб, миличка, бе да спечеля футболен мач - продължи той дрезгаво. - Дан Кейлбоу го направи за Фийби веднъж и ми се щеше да сторя същото за теб, само че сезонът още не е започнал, а и нещо такова едва ли ще те впечатли особено. Пък и в сравнение с това тук, спечелването на някакъв си мач е прекалено лесно, за да докаже каквото и да било. Исках да направя нещо трудно. Адски трудно.
Кал млъкна и по лицето му се изписа очаквателно изражение.
- Да избереш тапети? - попита Джейн предпазливо.
Очите му блеснаха, сякаш току-що му беше дала ключовете за вселената.
- Значи наистина разбираш. - И като простена, той я дръпна от стола и я взе в прегръдките си. - До смърт се боях, че няма да се усетиш. Обещавам, че ще измисля нещо по въпроса с работата възможно най-скоро.