Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Точно сега аз съм най-близкото подобие на баща, което имаш, и ти казвам да отидеш там!
Слисана, Джейн го видя да махва с ръка към дневната. Не можеше да не сравни властния му, но любящ поглед, с начина, по който я беше гледал собственият й баща - сякаш бе леко отвратен.
- Никакви възражения. Марш!
Мина й през ума да го попита дали ще я накаже да си легне без вечеря, ако откаже да се подчини, но реши, че идеята не е добра.
- Джим, нищо няма да излезе.
Той се приближи и я прегърна окуражително.
- Синът ми трябва да каже онова, за което е дошъл. Заслужава поне това.
Джейн долепи буза до предницата на ризата му.
- Вече го стори на терасата преди няколко минути.
- Очевидно не е довършил. - Отдръпна я лекичко от себе си и я побутна към вратата. - Върви! Аз също идвам.
В дневната Кал изглеждаше по-опасен, отколкото преди малко на терасата, където светлината беше по-слаба. Тук нямаше как да не забележи присвитите му очи и изражението, като на отдавнашен крадец на добитък. Искаше й се да вярва, че другите трима мъже ще й се притекат на помощ, ако съпругът й се самозабрави, но подозираше, че всъщност са на негова страна.
Кал не я погледна, докато тя прекосяваше стаята, за да застане близо до телевизора - възможно най-далеч от мястото му до кухненската врата. Сякаш Джейн беше невидима, той се обърна към останалите в дневната.
- Ето какви са фактите... Обичам Джейн и тя ме обича. Искам да си останем женени и тя също го иска. Всички вие ни пречите.
След това млъкна.
Секундите се изнизваха. Една по една.
- Това ли беше? - попита Итън най-сетне.
Кал кимна.
Кевин наклони глава към нея.
- Ей, Джейн, той твърди, че ние ви пречим. Ако ни нямаше, щеше ли да тръгнеш с него?
-Не.
- Съжалявам, Бомбардировач. Ще трябва да измислиш нещо друго.
Кал го изгледа свирепо.
- Ще се пръждосаш ли оттук? Това въобще не те засяга. Сериозно говоря, Тъкър. Искам да се махнеш. Веднага!
Джейн видя, че Кевин е склонен да му противоречи до известно време и очевидно то беше настъпило. Той понечи да се изправи, ала гласът на Ани го накара да си седне на мястото:
- Малкият е част от това и остава!
Кал се обърна рязко към нея.
- Не е част от семейството!
- Той е бъдещето, Калвин, онуй бъдеще, което ти не искаш да погледнеш.
Думите й го вбесиха. Бръкна в джоба си, извади връзка ключове и ги подхвърли към Кевин, който ги улови, докато се изправяше бавно.
- Съжалявам, госпожо Глайд, но току-що си спомних, че имам ангажимент.
Джейн се втурна към него, видяла най-после изход от цялата тази бъркотия.
- Идвам с теб.
Всички в стаята сякаш застинаха.
- Това - каза Кевин - е страшно лоша идея.
- Седни, Джейн - обади се Джим със строг, бащински тон. -Твърде късно е да хванеш самолет, така че защо просто не изслушаш Кал? Кевин, благодаря ти за загрижеността.
Тъкър кимна, отправи й съчувствена усмивка, хвърли притеснен поглед на Кал и си тръгна.
Тя се отпусна в един стол близо до Ани. Съпругът й пъхна ръце в джобовете си, прокашля се и отново заговори, все така обръщайки се към семейството си, а не към нея:
- Мисли, че искам да бъда с нея, само защото се прави на недостъпна и че след като се справя с това предизвикателство, ще изгубя интерес. Казах й, че не е така, но тя не ми вярва.
- Ти наистина обичаш предизвикателствата - изтъкна Лин.
- Повярвай ми... да живееш с някой, който се опитва да открие Теорията на всичко, е предостатъчно предизвикателство. Имате ли някаква представа какво е да намираш математически формули, надраскани на заглавната страница на вестника си сутрин, или пък върху списъка с покупки, когато единственото, което искаш, е да не забравиш да купиш бира? Или пък върху кутията си с „Лъки Чармс“, още преди да си отворил очи?
- Никога не съм писала върху кутията ти с „Лъки Чармс“! -Джейн скочи от стола.
- Напротив, писа! Направо върху кутията.
- Измисляш си. Измисля си! Признавам, че понякога си драскам, но... - Така и не довърши, припомнила си една сутрин преди няколко седмици, когато единственото, което й се намираше подръка, беше кутия със зърнена закуска. Седна си на мястото и продължи рязко: - Това не е предизвикателство, а просто дразнител.
- За твое сведение, професоре, се е случвало да говоря с теб и в следващия миг, без никакво предупреждение, сякаш те няма. -Той сложи ръце на хълбоците си и се доближи до нея. - Физически стоиш пред мен, но умът ти е в хиперпространството.