Бебето е мое

- Поне опитай.

Тя потисна собствената си усмивка. Кой да предположи, че воин като Кал Бонър е в състояние да изтърпи толкова много глупости? Но той като че ли нямаше нищо против Може би разбираше колко чудесно бе да се държиш абсурдно и въпреки това в отговор да виждаш единствено любов в насрещния поглед. Как бе могла да се съмнява в чувствата му към нея? Когато Кал Бонър решеше, че е влюбен, той не се отмяташе.

Кал бе успял да прогони страха й да има брилянтно дете, като я накара да разбере, че по-голямата част от нещастието в собственото й детство се дължеше не на ума й, а на това, че бе отгледана от отчужден, безчувствен родител. Нещо, за което тяхното дете никога нямаше да се тревожи.

Той се приведе напред и надникна през прозореца.

- По дяволите!

- Какво има?

- Не виждаш ли? Започва да вали! - В гласа му се промъкнаха тревожни нотки. - А ако, докато сме горе в планината, започнеш да раждаш, а пътят се наводни и не можем да слезем? Какво ще правим тогава?

- Случва се само в книгите.

- Какво ме прихвана, та се оставих да ме убедиш да направим това?

- Трябваше да дойдем. Нали ти казах - искам бебето да се роди тук. И сънувах, че Ани е на смъртно легло.

- Обади й се, още щом се събуди. Знаеш, че е добре.

- Звучеше уморена.

- Навярно е будувала цяла нощ, измисляйки някое ново престъпление от омраза против баща ни.

Джейн се усмихна. Сега постоянно го правеше. Говореше за баща си и майка си така, сякаш бяха и нейни родители. Беше й дал не само любовта си, но и семейството си.

Чувства, които не бе в състояние да сдържа, се надигнаха у нея. Усмивката й помръкна и тя заплака.

- Ти си най-прекрасният съпруг на света и аз не те заслужавам.

Стори й се, че чува изстрадала въздишка, но може да беше и съскането на гумите по мокрия паваж.

- Ще се почувстваш ли по-добре, ако ти кажа, че си записвам всички смахнати неща, които си направила този месец, и ще те накарам да ми платиш за всяко едно от тях, веднага щом си станеш нормална?

Джейн кимна.

Той се засмя и отново я целуна, докато лимузината започна да се изкачва в планината Хартейк.

- Обичам те, Джейни Бонър. Наистина те обичам. Нощта, в която се появи в дома ми с онази розова панделка около врата, беше най-щастливата в живота ми.

- И в моя - изхлипа тя.

Всички лампи в къщата на Ани бяха запалени, а червеният шевролет на Джим бе паркиран отпред. Джейн беше видяла свекъра и свекърва си само две седмици по-рано, когато бяха дошли в Чикаго за един от мачовете на Кал, и през цялото време се бяха държали като младоженци. Онази нощ Кал си беше затиснал главата с една възглавница и бе заявил, че ще купят ново легло за стаята за гости. Легло, което да не скърца!

Джейн нямаше търпение да види Джим и Лин и дори не изчака шофьорът да й отвори вратата.

- Джейн, стой! Вали и...

Тя вече се клатушкаше към верандата. Въпреки че накуцваше с превързания си крак, Кал я улови за лакътя преди да беше достигнала стъпалата и я подкрепи. Вратата се отвори рязко и Лин изхвърча навън.