Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
- Кал, полудя ли! Как можа да я оставиш да направи такова нещо!
Джейн избухна в сълзи.
- Исках бебето ми да се роди тук!
Лин и Кал се спогледаха над главата й.
Колкото са по-умни - промърмори той, - толкова по-силно ги удрят хормоните.
Джим се появи зад Лин и прегърна снаха си, издърпвайки я вътре. Връхлетя я нов спазъм. Тя простена и се облегна тежко върху него.
Той я улови за раменете и я отдръпна лекичко от себе си, за да я погледне.
- Контракции ли имаш?
- Малко болки в кръста. Няколко контракции на Бракстьн Хикс.
Ани се обади от люлеещия се стол до телевизора. Джейн се приближи с тежка стъпка. Възнамеряваше да я прегърне, но установи, че не е в състояние да се наведе толкова. Вместо това Ани стисна ръката й.
- Крайно време беше да дойдеш да ме видиш.
- Колко често имаш болки в кръста? - попита Джим зад нея.
Мисля, че през около две минути. - Тя изохка и сложи ръка на кръста си. - Мамка му!
Кал прекоси стаята с куцукане.
- Да не искаш да ми кажеш, че раждането е започнало?
- Не бих се учудил. - Баща му я поведе към дивана и я сложи да седне, след което сложи ръка на корема й и си погледна часовника.
Кал го зяпна с широко отворени очи.
- Окръжната болница е на поне десет километра оттук! Десет километра по тези пътища ще ни отнемат поне двайсет минути! Защо не каза нищо, миличка? Защо не ми каза, че имаш контракции?
- Защото щеше да ме откараш право в болницата, а те щяха да ме изпратят обратно вкъщи. Бездруго по-голямата част от болката е заради самолетната седалка. Ауууу!
Джим си погледна часовника. Лицето на сина му придоби обезумяло изражение.
- Татко, трябва да я махнем от планината, преди дъждът да е отнесъл пътя!
- Само ръми, Кал - изтъкна майка му. - А пътят не е бил наводняван от десет години насам. Освен това първите бебета винаги се бавят.
Без да й обърне никакво внимание, той се втурна към вратата.
- Лимузината си е тръгнала! Ще я сложим в шевролета. Ти ще караш, татко, а аз ще съм на задната седалка заедно с нея.
- Не! Искам да родя бебето си тук - нададе вой Джейн.
Кал я погледна ужасено.
-Тук!
Тя подсмръкна и кимна.
- Я чакай малко! - Гласът му стана опасно тих и мъничък пристъп на удоволствие за миг надви болката й. - Когато ми повтаряше, че искаш да родиш детето ни тук, мислех, че имаш предвид това място като цяло и по-точно - окръжната болница!
- Не! Имах предвид тук Къщата на Ани. - Всъщност, до този миг нямаше нищо такова наум, ала сега разбра, че никога не би могла да открие по-подходящо място, където да роди.
В очите на Кал се четеше причудлива смесица от ярост и страх, докато се обръщаше рязко към баща си.
- Господи! На път е да стане най-прочутата физичка в страната, а е тъпа като галош! Няма да раждаш в тази къща! Бебето ще се роди в окръжната болница!
- Добре. - Тя се усмихна през сълзи. - Крещиш ми.
Кал простена.
Джим я потупа по ръката.
- Просто за да сме сигурни, защо не ме оставиш да те прегледам, миличка? Имаш ли нещо против? Какво ще кажеш да отидем в спалнята, за да видя докъде са стигнали нещата?
- Може ли и Кал да дойде?
- Разбира се.
- И Лин? Искам и Лин да е там.
- И тя ще дойде.
- И Ани.
Джим въздъхна.
- Е, да вървим всички.
Кал сложи ръка около кръста й и я поведе към някогашната стая на Лин. Докато прекрачваха прага, я връхлетя нов спазъм, толкова силен, че изохка и се улови за касата на вратата. Този сякаш продължи цяла вечност и едва след като отмина, тя забеляза какво друго се беше случило.
-Кал?
- Какво, миличка?
- Погледни надолу. Краката ми мокри ли са?
- Краката ти? Дали краката ти... - От устните му се откъсна странен задавен звук. - Водите ти са изтекли. Татко! Водите на Джейн изтекоха!
Джим беше влязъл в банята, за да се измие, ала викът на сина му беше толкова силен, че той го чу съвсем ясно.
- Всичко е наред, Кал. Ей сега идвам. Убеден съм, че ще има предостатъчно време, за да я откараме в болницата.
- Ако си толкова дяволски убеден, защо искаш първо да я прегледаш?
- За да сме напълно сигурни. Контракциите са доста начесто.
Мускулите на Кал се напрегнаха. Той я поведе към двойното легло, докато Лин донесе наръч кърпи, а Ани отметна покривката. Джейн отказа да седне, преди свекърва й да се е погрижила за леглото, така че Кал бръкна под роклята й и свали подгизналия чорапогащник за бременни, в който й беше помогнал да се напъха тази сутрин. Докато се справи с него, с обувките и с бельото й, Лин вече беше застлала леглото с найлонов чаршаф и няколко хавлии. Кал й помогна да се отпусне върху него.