Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
-О, Кал...
Щастливо хлипане удави остатъка от думите й. Нямаше никаква представа каква беше идеята му. Не разбираше защо беше нужно да проникнат с взлом в железарския магазин, нито пък да избират тапети, ала знаеше, че то е истинско. Чувствата му към нея нямаха нищо общо с предизвикателството, което представляваше за него. Кал й даваше воинското си сърце и тя нямаше да допусне старите рани от детството да й попречат да го приеме.
Двамата се взряха един в друг и откриха в дълбочината на погледите си пътека към собствените си души.
- Сега вече е истински брак, миличка - прошепна той. - Завинаги.
И там, насред железарския магазин, Кал я придърпа върху килима зад щанда и започна да я люби. Разбира се, не искаше върху тялото й да остане нито една дреха, а и тя очакваше същото от него.
Когато се съблякоха голи, той я изненада, като посегна към дънките си. Джейн се надигна на лакът и го видя да изважда от джоба им розова панделка, омачкана и раздърпана, но не толкова, че да не я разпознае.
- Запазил си я.
Кал се приведе напред и устните му откриха едното й зърно.
- В началото възнамерявах да те накарам да я изядеш, а после - да те вържа с нея, докато плъховете изгризват тялото ти.
- Хммм... - Тя се изтегна по гръб и на свой ред също го ухапа лекичко. - А сега какво ще правиш с нея?
Той измърмори нещо, което прозвуча като:
- Ще решиш, че е глупаво.
- Няма.
Отдръпна се назад и я погледна.
- Обещай, че няма да се смееш.
Джейн кимна тържествено.
- Ти беше най-хубавият подарък, който съм получавал някога за рождения си ден.
- Благодаря ти.
- Искаше ми се да ти дам нещо в замяна, но те предупреждавам, че подаръкът ми за теб не е и наполовина толкова хубав, колкото беше моят. Въпреки това ще трябва да го задържиш.
- Добре.
Той уви розовата панделка около врата си и се ухили широко
- Честит рожден ден, Роузбъд.
23.
Кълна се, Джейн, това е най-щурото нещо, което някога си ме убеждавала да направя. Не знам защо изобщо те послушах.
Стори го, защото през последния месец бе готов на всичко в желанието си да и угоди, докато тя ставаше по-голяма от мечка и също толкова свадлива. Въпреки това, имаше желание да го цапардоса по главата, ей така, заради принципа. Само че го обичаше твърде много. Така че вместо това се сгуши в силните му ръце.
Бяха на задната седалка на черна лимузина, която се носеше към планината Хартейк. Дърветата от двете страни на пътя бяха прошарени в октомврийски цветове: жълто, оранжево и червено. Това щеше да бъде първата й есен в планината и Джейн до болка копнееше да види както хълмовете, така и приятелите, които бе намерила тук, преди да им се наложи да си тръгнат от Салвейшън. Кал и семейството му я бяха водили на всички важни събития и много скоро неприязънта на местните към нея се беше изпарила.
Докато наближаваха Салвейшън, нетърпението й се усили. Кал беше поръчал колата, защото травмата на подколенното сухожилие, която го беше извадила от отбора за следващите няколко седмици, не му позволяваше да шофира, а той нямаше да я пусне зад волана, преди бебето им да се е родило. И така май беше най-добре. Кръстът я болеше ужасно от онези отвратителни самолетни седалки, а и се чувстваше прекалено гадно, за да се съсредоточи върху планинските пътища. От няколко седмици имаше контракции на Бракстън Хикс, онези подготвителни контракции, които предхождаха истинските, но този следобед бяха по-тежки от обикновено.
Кал я целуна по върха на главата. Тя въздъхна и се сгуши още по-плътно в него. Ако й бяха необходими и други доказателства за любовта на Кал, последните няколко седмици й ги бяха дали. С навлизането в последната седмица на бременността си, бе станала взискателна, мрачна и свадлива. В отговор той беше безкрайно нежен и отвратително добър. На няколко пъти се бе опитала да го накара да избухне, ей така, като предизвикателство, ала вместо да се улови на въдицата, се бе разсмял.
Лесно му беше на него да е толкова радостен, помисли си тя кисело. Не мъкнеше със себе си половин тон бъдещ олимпийски спортист и нобелов лауреат. Не беше принуден да облича приличаща на палатка рокля с якичка като на ученическа униформа; да търпи мъчителна болка в кръста и дразнещи, фалшиви контракции. А тя, горката, от седмици насам не можеше да види стъпалата си! От друга страна, той беше извън отбора за следващите няколко мача, така че едва ли беше на седмото небе от щастие. Все пак, именно контузията му беше причината да долетят в Салвейшън по средата на сезона.