Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
Преглътна мъчително, без да обръща внимание на потта, оросила челото му.
- Обичам те, Джейн, а след като веднъж реша нещо, то е окончателно. По това си приличаме. Накарай кучетата си пазачи да се отдръпнат.
- Те не са моите кучета пазачи, а твоите! - По лицето й се появи вълнение. - Опитах се да ги накарам да си вървят, но те отказват. Наумили са си, че имаш нужда от тях. Ти! Итън ми разказа цял куп сантиментални истории от детството ти, а Кевин ми описа всеки тъчдаун, който си отбелязвал някога, както и тези, които само са ти минали през ума. Сякаш ми пука за това! Баща ти пък си избра академичните ти постижения - последното, за което искам да слушам!
- Обзалагам се, че майка ми не ме е хвалила.
- За известно време се беше съсредоточила върху каузите, които подкрепяш. След това взе да ми обяснява как е играла с теб на дама, но се разплака и се отдалечи, та не съм сигурна какво точно се опитваше да ми каже.
- А Ани? Тя какво каза?
- Че си адско изчадие и без теб ще ми е по-добре.
- Не е вярно.
- Достатъчно близо е до истината.
- Джейн, обичам те. Не искам да си тръгваш.
Лицето й се разкриви от болка.
- Точно в този момент не обичаш мен, а предизвикателството, което представлявам за теб, а това не е нещо, върху което може да се изгради нов живот. - Тя обви ръце около тялото си. - Последните няколко седмици най-сетне избистриха ума ми. Не знам как изобщо съм се заблуждавала, че с теб можем да имаме трайна връзка. Не върви непрекъснато да спорим и да се караме. Теб това сякаш те поддържа жив, но аз се нуждая от съпруг, на когото мога да се опра и след като предизвикателството си отиде.
- При всичкия си велик ум, не разбираш абсолютно нищо! -Господи, отново крещеше. Пое си дълбоко дъх и понижи глас. -Не може ли да рискуваш и да повярваш, че наистина мисля това, което ти казах?
- Не смея да си играя с огъня за нещо толкова важно.
- Чуй ме, Джейн. Не става въпрос за караници и предизвикателства. Обичам те и искам да останем женени до края на живота си.
Тя поклати глава.
Кал усети, че го раздира болка. Разкриваше сърцето си пред нея, но съпругата му не му вярваше. А той не можеше да се сети за абсолютно нищо, с което да я убеди.
Джейн заговори меко:
- Утре си тръгвам, дори ако трябва да повикам полиция, за да изляза оттук. Довиждане, Кал.
И като сеЬбърна, влезе в къщата.
Той притвори очи, заля го вълна от отчаяние. Коленете му се подкосиха, разкъсваше го болка, сякаш току-що му бяха нанесли удар, който щеше да сложи край на кариерата му. Само че Бомбардировача не се отказваше. Никога.
Колкото и да ненавиждаше мисълта да разкрива публично чувствата си, не му оставаше нищо друго, освен да ги изложи пред „семейния съд“. Стисна челюст и я последва вътре.
22.
Ани беше приковала очи в телевизора, където даваха клип на Уитни Хюстън, но бе с изключен звук. Родителите му седяха на дивана, сплели ръце и се взираха един в друг, сякаш позираха за някоя от онези реклами за бижута, с щастливо женени двойки на тях. Итън и Кевин бяха донесли два стола от кухнята и играеха карти на разтегателната маса в ъгъла. При появата му всички до един вдигнаха глави. Джейн я нямаше.
Кал се почувства глупаво, ала знаеше, че реакцията му се дължи на гордост - чувство, което не можеше да си позволи точно сега, когато се нуждаеше от подкрепата на целия „отбор“. Положи усилие да се успокои.
- Джейн не ми вярва, че я обичам.
Итън и Кевин го изгледаха над картите си. Челото на майка му се сбърчи.
- Знаеш ли, че тя обича да танцува? Не тукашните кънтри танци, а рокендрол?
Не виждаше как това ще му помогне точно сега.
- Писна ми от цялата тая врява! - Ани удари по облегалката на стола с дистанционното. - Джим Бонър, върви намери Джейни и я накарай да дойде тук! Време е нещата най-после да се оправят, та и аз да се насладя на малко тишина и спокойствие.
- Слушам, госпожо! - Като се усмихна лекичко на жена си, Джим се изправи и тръгна към стаята за гости.
Джейн вдигна поглед от куфара, който стягаше, и видя, че свекърът й е застанал на прага.
- Какво не е наред?
- Трябва да дойдеш в дневната и да говориш с Кал.
- Вече говорих с него и не искам да го правя отново.
- Налага се. Ани нареди.
-Не.
Едната му вежда подскочи.
- Какво каза?
- Казах „не“? - За нещастие, думите й прозвучаха като въпрос, защото този едър мъж, повдигнал вежда срещу нея, й вдъхваше нещо доста подобно на страхопочитание.