Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
„Това не е реално. Не е истина. Всичко е шизофренична заблуда…“
— Млъкни! Млъкни! Млъкни!
Доминик скочи.
— Приеми факта, че си тук, и направи нещо по въпроса. Намери начин да… — Тя излезе от камерата, после се върна. — Не. Мик има нужда от мен. Трябва да чакам тук.
Доминик отново удари по стената на саркофага. Не знаеше дали Мик е жив, или се е изпарил със синята светлина.
— Мик, чуваш ли ме? По дяволите, Мик, отговори!
По лицето й се стичаха сълзи. Сърцето я болеше. „Себична кучко, така и не му каза, че го обичаш. Можеше да му дадеш любовта си. Но ти отричаше това и…“
— Господи…
Тя се облегна на гранитната гробница, изведнъж осъзнала, че наистина го обича. „Обичам го. Наистина го обичам.“
Ритна гранитната вана.
— Мик! Чуваш ли ме?
Изведнъж изригна невидимо силово поле, което я блъсна и я повали на земята. Камерата се озари от яркосиньо сияние.
От ваната се издигна тъмен силует. Чертите му бяха озарени от извънземна светлина.
Мик.
Мик се извиси в море от енергия, движещо се към източника на светлината. Почувства, че всеки мускул и всяка клетка в тялото му трептят от електричество. Душата му се изпълни с топлота и любов.
Пазителя протегна ръка към него.
Мик я стисна.
Доминик засенчи очи от светлината и видя, че Мик протяга нагоре ръка, сякаш се опитва да докосне нещо.
Невидима вълна от енергия я блъсна и я повдигна във въздуха. През мозъка й сякаш премина електрически ток.
Мик се носеше над земята. Дясната му ръка беше протегната.
Изведнъж се разнесе тътен и около Доминик се появиха високотехнологични уреди. Стените и таванът започнаха да бръмчат и да светят ярко — генераторите на междузвездния кораб се включиха. Тя видя светъл лабиринт от компютърни вериги под тъмния, подобен на стъкло под.
Чуха се вибрации и после от стените и тавана излезе небесна вълна от синя енергия, която се издигна към комина в средата на камерата.
Колосалната вълна електромагнитна енергия пулсираше нагоре през централната стена на пирамидата на Кукулкан. Издигаше се през покрива на храма по извънземна антена и после се разпространяваше със скоростта на светлината във всички посоки.
На запад зарядът изпълни древния град Теотихуакан и зареди с енергия извънземната релейна станция, заровена на осемстотин метра под огромната Пирамида на Слънцето. Вълната продължи пътуването си над Тихия океан, стигна до Камбоджа и активира идентично предавателно устройство, скрито дълбоко под Ангкор Ват.
На изток лъчът стигна до Андите, мина през планината и се отрази от антена, заровена под древната астрономическа обсерватория, известна като Каласасая, пренасочи се на юг и се отправи към Антарктида, където по времето, когато континентът не е бил покрит с лед, бе заровена друга извънземна антена.
В същото време насочилата се на североизток цунами от електромагнитна енергия премина над Атлантическия океан и се насочи към Англия. Огромните камъни на Стоунхендж се разтърсиха от силата на сигнала. Под вълнообразната равнина Солсбъри беше скрита още една извънземна антена.
След като за секунди обиколи планетата, мощното енергийно поле се събра от всички посоки над най-старата от релейните станции на Пазителя — Голямата пирамида в Гиза.
Енергийните вълни проникнаха във варовиковите блокове, минаха през камерата на фараона и после през вдлъбнатия кафяв гранитен камък, идентичен със саркофага в пирамидата на Кукулкан. Лъчът се придвижи по-надолу и активира извънземния апарат, скрит под египетската постройка — място, където не бе стъпвал човешки крак.
Глобалната антенна решетка бе свързана за част от секундата, насити атмосферата на планетата и се превърна в мощна извънземна енергийна мрежа.
Мик падна в безсъзнание на земята.
Северноамериканско командване на космическата отбрана, САККО
Колорадо
Сто и седемте уплашени технически специалисти се взираха в голямата компютърна карта на Северна Америка над главите им — тя показваше траекторията на изстреляните хиляда и петстотин руски ракети с ядрено и биологично оръжие. Повечето хора плачеха. Някои се бяха прегърнали, молеха се на Бога и стискаха снимки на близките си, на които оставаха броени минути до смъртта. Други, останали без сили да стоят, лежаха на пода и чакаха да се случи невъобразимото.