Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
Само един. Това беше по време на последния цикъл на прецесия, преди Потопа. Пазителите се събудиха от статуса си и подготвиха един от предшествениците ти да получи достъп до космическия портал на Тецкатилпока. Коридорът се отвори и вътре влязоха двама от Господарите на Подземния свят на Бога на смъртта. Те използваха измама и победиха първия Хунафу, но смелостта му позволи на Пазителя да се сдобие с транспортния кораб, с който лошите пътуваха през Черния път — това е коридорът в четвъртото измерение във времето и пространството, където се намираш в момента.
„Този саркофаг е космически кораб?“
Да.
„Казваш, че Хунафу е претърпял поражение. Какво се случи с двамата Господари на Подземния свят, които са избягали от Шибалба?“
Пазителят успя отново да запечата портала преди Богът на смъртта и легионите му да извършат пътуването през Шибалба Би, но вредата във вашия свят вече беше нанесена. Злото пусна корени в градината ви.
„Какво означава това?“
Двамата Господари останаха на Земята и се настаниха в кораба на Тецкатилпока. Макар че останаха в четвъртото измерение, те продължиха да упражняват влиянието си върху съзнанието на безсилните. Силата им се увеличаваше с наближаването на четвърти ахау, трети канкин.
„Господи… Предоставили сте човечеството на Дявола…“
Налагаше се. Залогът е по-висок, отколкото мислиш. Един Хунафу трябва да предприеме пътуването през Черния път, за да поправи стореното зло. Чака ни по-велика съдба.
„Защо да ти вярвам?“
Ти видя Тецкатилпока и той те видя. Няма връщане назад. Тецкатилпока трябва да бъде унищожен.
„Кога? Кога ще пристигне Един Хунафу?“
Може би скоро. А може би никога. Съдбата му още не е избрана.
„Какво означава това, по дяволите? Къде е този ваш месия? Какво ще стане, ако не се появи? А близнаците герои, Хунафу и Шбаланк? Ако митът за сътворението е истина, тогава може би те са месиите. Според «Попол-вух»…“
Не! Легендата за близнаците е предсказание на Исполините, което може би никога няма да се сбъдне. Раждането и съдбата на близнаците зависят единствено от това дали Хунафу ще извърши пътуването до Шибалба.
„Ами ако той не се появи?“
Тогава и вашият, и нашият народ ще загине.
„Не разбирам…“
Не ти е отредено да разбереш. Съдбата на вашия вид още се пише. Порталът се отваря и Богът на смъртта и легионите му се готвят да извършат пътуването във времето и пространството. Тецкатилпока продължава процеса на аклиматизация във вашия свят, а двамата лоши Господари, намерили убежище в кораба му, упражняват влиянието си върху хората ви. Те трябва да бъдат спрени. Оръжията за масово унищожение вече са пуснати във вашия свят и брат заплашва брата.
„Какво мога да направя?“
Ти си Хунафу. Ти имаш достъп до антенната решетка на Пазителя. Това ще предотврати края, но само унищожението на Тецкатилпока и на Черния път, Шибалба Би, може да попречи на лошите да минават през вашия свят.
„Къде ще се материализира входът за Черния път?“
Порталът към Шибалба Би ще се издигне на четвърти ахау, трети канкин. Само Хунафу може да влезе там. Само Хунафу може да прогони злото от градината ви и да спаси от унищожение вашия вид.
„Говориш с гатанки. Къде е порталът? На борда на космическия кораб в Мексиканския залив? Там ли трябва да отида? И как да го унищожа?“
Порталът ще дойде при теб. Използвай антенната решетка, за да унищожиш Тецкатилпока, после влез в портала. Двамата зли Господари на Подземния свят ще дойдат да те предизвикат. Те ще се опитат да ти попречат да запечаташ портала преди Той да пристигне.
„А какво ще стане, ако запечатам портала?“
Тогава двамата Господари на Подземния свят ще изчезнат от света ви, позволявайки на вашия вид да еволюира. Успееш ли, очакват те две съдби. Ако се провалиш, и двата ни народа ще загинат.
„Какви две съдби ме очакват?“
Ще разбереш, когато му дойде времето.
„А Доминик? Тя Хунафу ли е?“
Тя е част от по-голяма съдба, но не е Хунафу. Не й позволявай да влезе в Шибалба Би, защото ще погуби и двама ви.
Доминик седеше на пода на камерата и се държеше за главата. Беше уплашена и сама. Изтощеното й съзнание бе изтерзано от непрестанна битка между реалността и отрицанието.