Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Арнолд, старае се човекът, но при тези обстоятелства се наложи да затворя пет, да не говорим пък за онези, които съм заковал с дъски. Между нас да си остане, Сид - сниши глас Чарли, - но ако в скоро време нещата не тръгнат на оправяне, и аз сигурно ще почна да търся купувач.
Жената на Рексол дохвърча с чинията с поръчката.
- Здравейте, госпожо Рексол - поздрави я Чарли, докато тя слагаше пред него яйцето по шотландски и салатата. - Радвам се да ви видя! Защо не дойдете да се почерпим с мъжа ви?
- Защо наистина да не го полеем! - възкликна Сид Рексол. - Имай грижата, Хилда! - рече той, после се надвеси съзаклятнически над тезгяха. - Да знаеш някой, който иска да купи магазините на задругата и кръчмата?
- Не бих казал - отвърна Чарли. - Ако не ме лъже паметта, Сид, искаше за „Мускетарят“ луди пари, а днес какво е пивницата - развалина! Да не говорим пък за магазините на задругата.
- Поисках ти шест хиляди лири стерлинги, мисля, че се разбрахме за толкова, но Арнолд каза, че вече не си проявявал интерес - напомни Сид точно когато жена му сложи пред тях на тезгяха още две халби и отиде да обслужи друг клиент.
- Така ли ти каза? - престори се на учуден Чарли.
- Ами да - потвърди кръчмарят. - Приех предложението ти за шест хиляди, дори ти пратих подписан договор - да го одобриш, но Арнолд ми върна книжата.
- Направо не мога да повярвам - затюхка се Чарли, - А ти бях обещал. Защо не се свърза направо с мен?
- Напоследък не е никак лесно да те открие човек - натърти Рексол. - Все пак вече си важна клечка, недостъпен си за такива като мен.
- Арнолд не е трябвало да ти връща книжата - бе категоричен Чарли. - Очевидно не е оценил колко много държа на старото ни приятелство. Извинявай, Сид, и помни - за теб винаги съм достъпен. Случайно да пазиш договора?
- Пазя го, разбира се, оставаше да не го пазя! - оживи се Рексол. - И от него ще се убедиш, че казвам истината.
Кръчмарят хукна нанякъде и остави Чарли да си пие на спокойствие бирата и да опитва яйцето по шотландски. След няколко минути се върна, сложи документите върху тезгяха и плесна с длан по тях:
- Ето, Чарли, сам виж.
Другият мъж зачете договора, който Арнолд му беше показал преди година и половина. Вече беше подписан със „Сидни Рексол“, а след думите „на вниманието на...“ бе посочена сумата от шест хиляди лири стерлинги.
- Трябваше само да се добавят датата и твоят подпис - взе да обяснява кръчмарят. - Познаваме се от толкова години, Чарли, не очаквах да постъпиш така.
- Както сам знаеш, Сид, кажа ли нещо, не се отмятам. Съжалявам, но изпълнителният ми директор очевидно не е знаел какво сме се разбрали.
Извади от джоба си портфейла, взе от него чековата книжка, написа на горния ред „Сид Рексол“, а отдолу „шест хиляди лири стерлинги“, после се подписа със замах.
- Мъж на място си, Чарли, винаги съм го твърдял. Нали, Хилда?
Госпожа Рексол закима радостно, а Чарли се усмихна, взе договора, прибра книжата в куфарчето и се ръкува с кръчмаря и жена му.
- Казвай колко ти дължа? - попита, след като пресуши и последната капка бира в халбата.
- Аз черпя - отвърна Рексол.
- Ама как така, Сид...
- Настоявам! То оставаше един стар приятел да си плаща в моята пивница! Казах ти вече, аз черпя, Чарли - повтори той точно когато телефонът иззвъня и Хилда Рексол отиде да вдигне.
- Е, време е да тръгвам - рече гостът. - Не искам да закъснявам за конференцията, а и довечера ми предстои да държа поредната реч. Радвам се, Сид, че свършихме работа.
Вече бе отишъл при вратата, когато госпожа Рексол дохвърча при тезгяха.
- Търси те някаква жена, Сид. Обажда се отдалеч. Представи се като госпожа Трентам.
Месеците минаваха и Чарли се справяше все по-добре и по-добре с възложената му задача. Никой директор на пристанище не беше сигурен кога точно той ще нахълта като фурия в кабинета му, никой доставчик не се изненадваше, ако Чарли му поискаше за проверка фактурите, а председателят на Националния съюз на земеделците мъркаше доволно всеки път, когато чуеше името му.
Така и не се наложи да се обажда на министър-председателя, затова пък Чърчил го потърси веднъж. Беше четири и половина сутринта, когато телефонът върху писалището на Чарли иззвъня.
- Добро утро - поздрави той.
- Тръмпър ли е?
- Да, кой се обажда?
- Чърчил.
- Добро утро, господин министър-председателю. Какво обичате?
- Нищо. Само проверявам дали е вярно това, дето го разправят за теб. Между другото, благодаря ти.
После затвори.
От време на време Чарли дори успяваше да обядва с Даниъл. Сега момчето бе прикрепено към Министерството на войната, но не обелваше и дума с какво точно се занимава. След като го повишиха капитан, единственото притеснение на Чарли бе как ще реагира майка му, ако го зърне в униформа.