Войната на вярата

Макар и да се твърди (при това такъв аргумент е бил изтъкван често), че всички хора са създадени еднакви и равни, генетиката и анализът на обкръжаващата среда са удостоверили, че равенството престава да съществува в мига на раждането, дори и по-рано.

Виждайки, че представителите на човечеството притежават нееднаква власт и нееднакви способности, религията се е стремила да установи нещо общо между тях, като е свързвала тях с по-могъщ бог. Но разумът и технологията са се обединили в заговор да докажат, че подобен бог не съществува — или че подобен бог не се намесва в живота на човечеството, — затова е правилно властта да приеме някаква полезна форма. В последната историческа епоха нито един бог не е успял да унищожи това твърдение, използвайки по-силни батальони и по-могъща технология.

Следователно… как трябва да се отнася разумният индивид към проблема за властта? По същия начин както са постъпвали всички вярващи през цялата история на човечеството — като споделя система от идеали и дух на принадлежност към дадена общност, която се цени по-високо от индивидуалното упражняване на властта…

Едно от острите възражения на истински вярващия е, че съществуват морални абсолюти, които могат да бъдат обяснени само от божеството. Но ако животът е свещен, както прокламират много божества, тогава как е възможно божеството да заповяда на своите последователи да убиват в негово име, както са постъпвали повечето божества? Как дори можем да съществуваме, след като природата ни изисква да консумираме някои други организми — а това означава, че ги убиваме? В същия строй на мисли тъй като животът е свещен, следователно повелята да бъдем верни на божеството и да се размножаваме, в действителност не е деистично твърдение, а военна заповед…“