Играч първи, приготви се
- Автор: Клайн Эрнест
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Играч първи, приготви се». Краткое содержание книги:
Четиримата се спогледахме удивени, сякаш искахме да се уверим, че всичко това се случва наистина.
— Предлагам ви убежище в дома си в Орегон — каза Ог. — Оттук ще успеете да изпълните плана си и да завършите мисията в безопасност, без да се тревожите, че Шестиците ще ви открият и ще ви задържат. Мога да ви предоставя най-новите модели екипировка и оптична връзка с ОАЗИС, както и каквото друго ви потрябва.
Пак се смълчахме удивени.
— Благодарим ви, сър! — казах аз най-накрая, но се сдържах да не падна на колене и да му се поклоня многократно.
— Това е най-малкото, което мога да направя.
— Предложението ви е изключително любезно, господин Мороу, но аз живея в Япония — каза Шото.
— Знам, Шото — каза Ог, — вече изпратих частен самолет да те вземе. Чака те на летището в Осака. Ако ми кажеш къде се намираш в момента, ще изпратя лимузина да те закара до пистата.
Шотo онемя за миг, а после се поклони ниско.
— Аригато, Мороу-сан.
— Няма защо да ми благодариш, момче. — После той се обърна към Арт3мида. — Млада госпожице, доколкото разбрах, в момента си на летището във Ванкувър, нали? И за теб сън се погрижил. В зоната за багажа те чака шофьор, който държи табела с иметоБенатар. Той ще че заведе до самолета, който изпратих за теб.
За миг си помислих, че и АртЗмида ще се поклони. Но тя изтича към Ог и го прегърна силно.
— Благодаря, Oг. Безкрайно ти благодаря! Благодаря, благодаря, благодаря!
— За нищо, скъпа — засмя се той смутено. Когато АртЗмида най-сетне го пусна, Ог се обърна към нас с Аех. — Аех, доколкото разбирам, се движиш с автомобил и в момента си и района на Питсбърг, нали?
Аех кимна.
— Ако отидеш до Кълъмбъс за приятеля си Парзивал, ще изпратя самолет, който да ви вземе от летището. Ако, разбира се, вие, момчета, не възразявате да пътувате заедно.
— Идеята е чудесна — погледна ме с периферното си зрение Аех. — Благодаря, Ог!
— Благодаря — повторих аз. — Спасяваш ни живота.
— Надявам се, младежо. — Той се усмихна мрачно и се обърна към всички ни. — Пожелавам ви лек път. Ще се видим скоро — и при тези думи изчезна така внезапно, както се беше появил.
— Да му се не види! — обърнах се аз към Аех. — АртЗмида и Шото ще ги вземат лимузини, а аз трябва да се возя до летището с теб, грознико! В някакъв раздрънкан микробус!
— Не е раздрънкан — засмя се Аех. — И като си толкова претенциозен, си вземи такси, тъпако.
— Много интересно — погледнах крадешком към АртЗмида. — Четиримата най-сетне ще се видим на живо.
— За мен ще е чест — кача Шото. — Очаквам срещата ни с нетърпение.
— Да — прикова ме с поглед тя. — И аз нямам търпение.
След като Шото и АртЗмида излязоха от Мазето, казах на Аех къде се намирам.
— Клубът е от веригатаКонтактът.Обади ми се, като пристигнеш, и ще се срещнем отпред.
— Дадено. Само искам да те предупредя, че изобщо не приличам на аватара си.
— Какво от това? Че кой прилича на аватара си? Аз не съм толкова висок, нито толкова мускулест. А носът ми е малко по-голям…
— Само те предупреждавам. Срещата ни може да е… малко шокираща за теб.
— Добре. Тогава защо не ми кажеш как изглеждаш още сега?
— Вече потеглих — отвърна той, без да отговори на въпроса ми. — Ще се видим след няколко часа.
— Дадено. Лек път, амиго.
Мисълта, че ще се срещна лице в лице с Аех след години приятелство с него, ме притесняваше повече, отколкото исках да си призная. Но това бе нищо в сравнение със смута, който се надигаше у мен при мисълта, че щях да се срещна с АртЗмида, когато стигнахме в Орегон. Опитах се да си представя мига, изпълнен със смесица от вълнение и ужас. Какво ли щеше да е да я срещна на живо? Снимката, която бях видял, истинска ли бе, или фалшива? Имах ли все още някакъв шанс с нея?
С неимоверни усилия успях да изтикам тези мисли от съзнанието си, като се съсредоточих върху предстоящата битка.
Щом излязох от Мазето, започнах да изпращам призива до всички адреси от списъка си с контакти и го публикувах във всички форуми за ловци. Направих и кратък видеозапис, в който аватарът ми прочете писмото, и го пуснах да се върти постоянно по телевизионния ми канал.
Мълвата се разнесе бързо. След час планът ни за нападение при замъка на Анорак беше водещата новина по всички канали, придружена от заглавия, катоЛовци обявяват война на Шестиците, Водещи ловци обвиняват ИОИ в отвличане и убийствоиИдва ли финалът на Лова?