В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
Беше като първия път… и не беше. След първата задъхана атака той забави темпото – любеше я с ръце, с устни, с мъжествеността си… с всичко, освен със сърцето си. И тя откликна на ласките, отново се отдаде цялата. Само за този последен път.
Някакъв неясен въпрос проблесна в очите му, когато Брам се взря в нейните. Беше усетил промяната в нея, но не разбираше какво точно е станало. Насладата им се надигаше като бушуваща вълна, музиката в главата й се извиси в кресчендо и камерата се отдръпна. Тя затвори очи и полетя с него към висините на забравата.
Докато лежеше сгушена до рамото му, отчаянието й отново изплува. Трябваше да спре това саморазрушение.
— И така, кога се влюби в мен? – попита Джорджи.
— В мига, в който те видях – отвърна Брам сънено. – Не, почакай… Това бях аз. Първия път когато се погледнах в огледалото.
— Питам сериозно.
Той се прозина и я целуна по челото.
— Заспивай.
— Имам такова усещане… – не спря да дълбае Джорджи.
— Какво усещане?
Сега той беше напълно буден и изпълнен с подозрение, но тя трябваше да знае точно какви са отношенията им. Това беше прекалено важно. Помежду им не биваше да има недоразумения като в някой сериал, които можеха да се изяснят с няколко думи.
— Усещането, че си влюбен в мен.
Брам седна, събаряйки я безцеремонно върху матрака.
— От всички тъпи… знаеш съвсем точно какво изпитвам към теб.
— Не съвсем. Ти си много по-чувствителен, отколкото се представяш, и криеш много неща.
— Изобщо не съм чувствителен – изръмжа Брам и я изгледа кръвнишки. – Искаш да ми натриеш носа, нали? Заради онова, което казах на партито?
Тя не си спомняше какво бе казал на партито и изви присмехулно устни.
— Разбира се, че искам да ти натрия носа. Затова го кажи пак.
Той въздъхна раздразнено и се отпусна обратно върху възглавниците.
— Че си най-добрият приятел, който някога съм имал. Хайде, смей се. Повярвай ми, никога не съм и помислял, че ще стане така.
Неговият най-добър приятел… Джорджи преглътна.
— Не разбирам защо. Аз съм много свестен човек.
— Ти си откачена. И след милион години никога не бих си представил, че ти ще си човекът, на когото най-много ще вярвам.
А тя изобщо не му вярваше. С изключение на едно – той й казваше истината за чувствата си към нея.
— Ами Чаз? Тя би умряла заради теб.
— Добре, ти си вторият човек, на когото вярвам най-много.
— Така е по-добре. – Джорджи си заповяда да спре дотук, но беше длъжна да опита. Поне още веднъж. – Това наистина може да ни изиграе лоша шега и да провали всичко – въздъхна тя, сякаш разговорът безумно я отегчаваше, – ако се видиотиш и решиш да се влюбиш…
— Исусе, Джорджи, ще мирясаш ли най-сетне? Никой не е влюбен в никого.
— Сигурен ли си?
— Напълно.
— Какво облекчение! А сега млъквай, за да поспя.
Кракът й се бе схванал, но тя не посмя да помръдне, докато не чу дълбокото му равно дишане. Чак тогава се измъкна от леглото. Нахлузи първото, което й попадна – захвърлената му риза – и се прокрадна на долния етаж. Баща й се бе върнал в жилището си и къщата за гости отново беше празна. Джорджи заситни по студената каменна пътека. Сълзите се стичаха свободно по лицето й. Ако продължи да спи с него, ще трябва да се преструва, че всичко е само секс. Трябваше да играе пред него точно така, както играеше пред камерите.
Но не можеше да го направи. Нито за него, нито за себе си. Никога вече.
24
Брам закъсня за прослушването на Джорджи и хладното кимване на Ханк Питърс издаде недоволството му. Младият мъж знаеше, че всички очакват да се върне отново към старите си безотговорни навици, но този път вината не беше негова. Задържа го обаждането на един от партньорите в „Ендевър”. Но Брам не се впусна в обяснение – в миналото бе измислял твърде много неубедителни извинения – затова само кимна сухо:
— Извинете, че ви накарах да чакате.
Макар че никой не го каза в лицето му, всички смятаха, че днешното прослушване на Джорджи е напразна загуба на време. Но той й го дължеше, независимо че никак не му бе приятна мисълта за отчаянието на Джорджи, когато я отхвърлеха за ролята.
— Да се заемаме за работа – подкани ги Ханк.
Стените на стаята за прослушване бяха в противен зелен цвят, а подът бе застлан с кафяв килим на петна. Мебелите се състояха от няколко очукани метални стола и две сгъваеми маси. Намираше се на най-горния етаж на стара сграда в дъното на имота на „Вортекс”, в която се помещаваше „Сирака Продъкшънс” – независимата дъщерна компания на студиото. Брам седна на празния стол между Ханк и директорката по кастинга.