В името на любовта
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Grizli777
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «В името на любовта». Краткое содержание книги:
Поканата на Пол беше истински шок. Беше му позвънила, за да му съобщи, че се е провалил на първото си прослушване, но агентът по кастинга искаше да се срещнат за друга роля. Тъкмо се впусна в обичайните утешения, подходящи за наранено его, когато той я прекъсна:
— Не бях подходящ за ролята, но прослушването беше чудесна тренировка. – И след това я покани на партито.
Би била последна глупачка, ако откажеше. Появата й на такава звездна сбирка щеше да върне малко от блясъка на професионалната й репутация, което Пол отлично съзнаваше. Но не можеше да не остане нащрек. Леденото излъчване на Пол беше идеална противоотрова срещу привлекателната му външност и другите мъжки достойнства. Ала напоследък той изглеждаше странно уязвим и тя се изкушаваше да погледне на него от друг, малко необичаен ъгъл.
За щастие, Лора прекрасно знаеше колко опасни могат да бъдат фантазиите, подтикващи жените да се вживяват в ролята на спасителки. Беше наясно какво иска от живота и нямаше намерение да прецака всичко само защото Пол Йорк се е оказал много по-сложна и интересна личност, отколкото бе смятала. И какво от това, че понякога се чувстваше самотна? Дните, когато позволяваше на някой мъж да я отвлече от реалните цели, отдавна бяха останали зад гърба й. Пол беше само един клиент и за работата й беше изгодно да я видят на това парти.
През цялата вечер той беше изключително внимателен към нея – съвършеният джентълмен, но Лора беше прекалено нервна, за да се храни. Докато останалите гости на масата бяха заети с оживени разговори, тя се наведе към Пол.
— Благодаря, че ме покани. Задължена съм ти.
— Трябва да признаеш, че срещата с Джорджи не беше толкова неловка, колкото се опасяваше.
— Само защото дъщеря ти е превъзходна актриса.
— Престани да я защитаваш. Тя те уволни.
— Трябваше да ме уволни. А вие двамата през цялата вечер не спряхте да се усмихвате един на друг, така че не ми се прави на корав пич.
— Просто си поговорихме. Това е всичко. – Той посочи ъгълчето на устата си, за да й покаже, че се е изцапала.
Засрамена, Лора грабна салфетката, но не уцели мястото и се наложи Пол да изтрие устните й със своята.
Когато отдръпна ръката си, Лора грабна чашата с вода.
— Трябва да е бил велик разговор.
— Такъв беше. Напомни ми да ти го разкажа следващия път, когато съм пиян.
— Не мога да си те представя пиян. Самодисциплината ти е прекалено силна.
— Случвало се е.
— Кога?
Тя очакваше да подмине въпроса й, но той не го направи.
— Когато съпругата ми умря. Напивах се всяка нощ, след като Джорджи заспеше.
Това беше Пол Йорк, когото Лора тепърва започваше да опознава. Дълго го изучава изпитателно, сетне попита:
— Каква беше съпругата ти? Не е нужно да ми отговаряш, ако не желаеш.
Той остави вилицата си.
— Тя беше невероятна жена. Блестяща. Забавна. Безкрайно добра. Не я заслужавах.
— Тя навярно не е била на същото мнение, иначе е нямало да се омъжи за теб.
Пол изглеждаше малко смутен, сякаш толкова бе свикнал да се смята за недостоен за жена си, че не можеше да си представи да е другояче.
— Когато умря, наскоро бе навършила двайсет и пет – промълви той. – Съвсем млада, почти момиче.
Лора нервно затъркаля перлите между пръстите си.
— И ти още я обичаш.
— Не и по начина, който си мислиш. – Той докосна с десертната лъжичка миниатюрното захарно имение на семейство Скофийлд, надвиснало леко над чинията му. – Предполагам, че двайсет и пет годишният мъж, който все още живее някъде в мен, винаги ще я обича, но това беше много отдавна. Тя беше страшно разсеяна. Случваше се да откривам ключовете на колата в хладилника, а понякога в чантата й. Не се интересуваше от външността си. Това ме подлудяваше. Винаги губеше копчета или късаше разни неща…
По гърба на Лора полазиха тръпки.
— Трудно ми е да си те представя с такава жена. Жените, с които излизаш, са толкова елегантни.
Той сви рамене.
— Животът е изтъкан от безпорядък. Но аз винаги се опитвам да открия някакъв ред.
Тя сгъна салфетката в скута си.
— Но не си се влюбил в никоя от тях.