В името на любовта

— Разбира се, че се нуждае. Всички знаят, че е профукал хонорарите си от „Скип и Скутър”.

— „Профукал” е точната дума. Но когато накрая се вразумил, преосмислил целия си досегашен живот и започнал да инвестира хонорарите от повторните излъчвания на сериала. Инвестициите му се оказали изненадващо успешни. Сега е напълно осигурен. Дори е изплатил кредита за къщата си.

Каква ирония на съдбата. Излизаше, че Брам не я бе излъгал единствено за чувствата си към нея. Приятелство. А сега и това го нямаше.

Джорджи често се улавяше, че се взира безцелно в празното пространство или взема някоя книга и по няколко пъти препрочита едно и също изречение, без да схваща смисъла. Поне не плачеше, както беше след развода й с Ланс. Този път мъката й бе толкова дълбока, че нямаше сили дори да заплаче.

Единственото, което я интересуваше, бе да снима с камерата. Много й се искаше да отскочи до някой от луксозните курорти и да интервюира камериерките. Но тъй като не смееше да рискува да я познаят, се уедини в сенчестия вътрешен двор с белокаменни стени и взе интервю от самата себе си.

— Кажи ми, Джорджи, винаги ли си била губеща в любовта?

— Малко или много. Ами ти?

— Малко или много. И защо все така става?

— Може би заради жалката потребност да бъдеш обичан.

— И обвиняваш за това… отношенията с баща ти в детството?

— М-да, донякъде.

— Значи баща ти е виновен, задето си се влюбила в Брам Шепърд?

— Не – прошепна младата жена. – Вината е моя. Знаех, че за нищо на света не биваше да се влюбвам в него, и все пак допуснах тази грешка.

— Отказа се от прослушването и се лиши от възможността да изиграеш ролята на Хелън.

— А какво ще кажеш за това, че една жена е готова на всичко заради любовта?

— Че е глупаво.

— И какво трябваше да направя? Да работя всеки ден с него, а вечерта да се прибираме заедно у дома?

— Това, което трябваше да направиш, е да поставиш кариерата си на първо място.

— В момента не ме е грижа за кариерата. Дори не съм си наела нов агент. Сега мога само…

— Да се опиваш от собственото си нещастие?

— След няколко месеца ще го забравя.

— Наистина ли го вярваш?

Не. Не го вярваше. Обичаше Брам от цялото си сърце, както никога не бе обичала бившия си съпруг, но без да храни илюзии. Нямаше розови очила, нито наивно заслепление. Никакви фантазии на Пепеляшка или измамната сигурност, че той ще внесе ред в живота й. Чувствата й към Брам бяха объркани, честни и дълбоки. Той… й се струваше като част от самата нея, най-добрата и най-лошата. Искаше да изживее с него живота си, в радост и в скърби; да споделя успехите и провалите; ваканциите, рождените дни, всички дни.

— Прекрасно – кимна интервюиращата. – Най-сетне те разплаках. Също като Барбара Уолтърс.

Джорджи изключи камерата и зарови лице в шепи.

Джорджи отсъстваше вече почти две седмици и Арън беше единственият източник на информация за Брам. Секретарят на Джорджи се бе нагърбил със задачата да захранва таблоидите с поредица измислени истории. Описа подробно решението на Джорджи да си почине, докато Брам работи, и съчини дълги романтични телефонни разговори между младоженците. Измислиците на Арън държаха журналистите на разстояние, затова Брам не ги опровергаваше.