В името на любовта

След това Ейприл я отведе в съседна стая, за да й помогне да свали приказната кристална рокля и да се преоблече в бледо синьо-зелена рокля – осъвременена версия на късите слепени вечерни рокли с ниска талия от двадесетте години на миналия век – която бяха избрали за танците. През останалата част от нощта Джорджи се движеше като в мъгла – танцуваше и се смееше, бедрата й се движеха, кичурите, обрамчващи лицето й, сякаш жилеха страните й.

Тя танцува с Брам, който не спираше да й шепне колко е красива и как изгаря от нетърпение да я отведе в леглото. Танцува с Трев, с приятелките си, с Джейк Коранда, Арън и с баща си. Танцува с партньорите си от различните си филми и Джак Пейтриът. Дори и с Дърк Дюк. Докато краката й се движеха, можеше да не мисли как да се спаси от приближаващата катастрофа.

Малко след два сутринта, когато най-после останаха сами, Брам се извиси заплашително над нея. Краищата на черната вратовръзка висяха около врата му, а яката на ризата бе разхлабена.

— Какво, по дяволите, искаш да кажеш с тази дивотия, че ще спиш в къщата за гости?

Джорджи все още беше малко пияна, но не толкова, че да не осъзнава какво трябва да направи. Искаше да заплаче… или да закрещи, но за това щеше има време по-късно.

— Във вторник сутринта трябва да се явя на прослушване за филма ти, забрави ли? Няма да е честно спрямо останалите актриси да спя с теб само три дни преди това.

— Това е най-неубедителното извинение, което някога съм чувал.

Някак си успя да призове дързостта на предишната Джорджи, на онази Джорджи, която отново се бе влюбила толкова глупаво.

— Извинявай, Скипър, но аз вярвам в честната игра. Иначе съвестта ще ме гризе и няма да ми даде покой.

— Майната й на съвестта ти. – Той я притисна към стената в подножието на стълбите и впи устни в нейните. Страстни, завладяващи целувки с властен привкус. Чак пръстите на краката й изтръпнаха. Брам пъхна ръка под подгъва на късата синьо-зелена рокля и прилепи устни към надигналата се над деколтето гърда. – Подлудяваш ме – промърмори, без да се откъсва от влажната й кожа.

Главата й се маеше от шампанското, от желание и отчаяние. Пръстите му нахлуха в бикините й, толкова фини и тесни, че все едно ги нямаше. _Спри. Не спирай._ Думите се блъскаха в главата й, докато целувките му ставаха все по-настойчиви, а ласките му толкова интимни, че тя повече не издържаше.

— Достатъчно – изрече той хрипливо и я вдигна на ръце.

Музиката в главата й се усили. Откъси от „Доктор Живаго” и „Титаник”, „Незабравим романс” и „Далеч от Африка”, докато той я носеше нагоре по стъпалата като в най-романтичната сцена от „Отнесени от вихъра”. Нищо че той здравата си удари лакътя във вратата, докато я пренасяше през прага на спалнята.

Но Брам бързо се окопити, сложи я на леглото и задърпа трескаво дрехите й. Сякаш отново се озоваха в онази първа нощ на яхтата. Голите й бедра, притиснати в ръба на матрака. Роклята, навита до кръста. Дрехите му, разпилени по пода. И тя, влюбена като последна глупачка в един мъж, който никога не я бе обичал.