Били Стрейт [bg]

— Случи ли се?

Симкинс поклати глава.

— Но нали знаете, просто ми се струваше, че нощта е странна. На следващата сутрин, като чух какво е станало, си казах: „О, не!“. Сякаш бях имал предчувствие.

Господи, избави ме от тъпаците!

— Струва ми се, че тук си е спокойно по принцип.

— Няма да повярвате — каза той, заемайки внезапно отбранителна поза. — Стават разни неща. Например пожари. При пожари сигнализираме тревога първа степен.

— Което означава какво?

— Съобщаваме на хората, че може да се наложи да ги евакуираме.

— Страшничко — каза Петра.

— Нали затова сме тук. — И той докосна значката си. Безупречно копие на тези в Лосанджелиската полиция — дали участъкът можеше да заведе дело?

— И така, Дъг, по кое време бяхте дежурен онази нощ?

— Обикновено смяната ми е от седем до три, но тогава колегата, който застъпваше сутринта, се обади, че е болен и затова взех още едно дежурство.

— Докога?

— До единайсет, когато започва дневната смяна.

— А дневна смяна е офицер… Дилбек. — Успя да изрови в паметта си името на възрастния гард.

— Да, Оливър — каза Симкинс и се намръщи. Може би ревнуваше, че Дилбек вече е бил разпитан.

— Дали някой е влизал или излизал от къщата на Рамзи през това време? — попита Петра.

— Самият той. Господин Рамзи. Заедно с приятеля си, един рус мъж, когото често виждам тук. Те влязоха онази нощ.

— По кое време?

— Около девет.

Около. Не записваха ли влизащите и излизащите?

— Имате ли го записано?

— Не, не се впускаме в такива подробности. — Пак се отбраняваше.

— Кой караше, Дъг?

— Приятелят му.

— Господин Рамзи или приятелят му излизали ли са пак онази нощ?

— Не — каза Симкинс решително и самодоволно, сякаш искаше да каже: „Никой от имението не е излизал след това, само още няколко души се прибраха. Както ви казах, нощта беше спокойна“.

— Ами прислужницата на господин Рамзи?

— Не. Изобщо не е излизала. Беше прекалено спокойно. Аз обичам действието.

Петра потисна смеха си.

— Знам какво имаш предвид, Дъг. Нещо друго, което би могъл да ми кажеш за семейство Рамзи?

— Ами — започна Симкинс и се замисли, — тук съм само от три седмици, само съм го виждал да влиза и излиза. Както и приятеля му. Мислите ли, че той го е направил?

— Все още нищо не мисля, Дъг. — Беше на работа от три седмици. Не е познавал Лиза. Дори и да имаше мозък, пак не би могъл да й свърши работа. — Господин Рамзи вкъщи ли си е в момента?

— По време на смяната ми нито е влизал, нито е излизал.

— Има ли други подходи към ранчото „Хейвън“?

— Не.

— Ами за какво е вторият монитор?