![Били Стрейт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/7/bili-strejt-bg-download.jpg)
Били Стрейт [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Петра Конър #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-696-8
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Били Стрейт [bg]». Краткое содержание книги:
Прекарваше си много добре, когато вратата на караваната се отвори. На нея застана Шарла по тениска и шорти, без обувки. Ръцете й бяха на кръста и се усмихваше така, сякаш си просеше целувка.
— Влизай вътре и ми приготви нещо за ядене — каза той.
— Какво ще кажеш за една целувка?
— Направи ми нещо за ядене. Мърдай!
Тя го погледна като обидено дете.
— Какво искаш за ядене?
— Това, което искам, го няма, затова ми приготви две от онези полуготови вечери. Макарони със сирене и пържола — хайде, мърдай!
Тя се подчини. Поне за едно нещо я биваше, кучката.
До единайсет вечерта успя да запали мотора, напълни стомаха си и изпи три бири.
Двайсет и пет бона! Беше като онези ловци на награди.
Шарла го чакаше да свърши и да се опита да го настрои романтично. Той дръпна главата й към скута си и свърши бързо.
Изпръхтя, вдигна си ципа, беше готов да тръгва! Докато тя беше в банята и си плакнеше устата, той претараши портмонето й и намери още пет долара на монети. Вече беше на вратата, когато тя тръгна след него и каза:
— Хей!
Без да й обръща внимание, той провери в джоба си за ключовете.
— Къде отиваш, каубой?
— Излизам.
— Пак ли? — Мразеше този тон, като от радио пред разпад. Тя го хвана за ръката. — Недей, каубой, че ти току-що се прибра.
— А сега изчезвам.
— Недей, не искам да оставам сама.
— Гледай телевизия.
— Не искам да гледам телевизия, искам компания. Освен това — тя запърха с мигли и сложи ръката му върху едната си гърда, — аз те направих щастлив, какво ще кажеш и ти да го направиш за мен?
От докосването й, от начина, по който изглеждаше и говореше, му се доповръща. Винаги така ставаше. Приискваше му се, свършваше и после му се струваше като парче месо.
Издърпа ръката си. Тя пак го сграбчи и замрънка.
— Като толкова много ти се иска — каза той, — иди да се чукаш с онези гадняри.
— А? — отвърна тя. — За какво говориш? За бръмбарите ли?
Това го обърка, когато се объркаше, полудяваше. Зашлеви я с опакото на ръката си през лицето, тя се строполи до кухненския плот и остана там — вече нито помръдваше, нито спореше.
Отвори вратата — нощта беше топла — после я затвори с ритник.
След секунди вече се носеше по отбивката към паркинга за каравани. Като стигна до шосето, се сети да запали фара си.
47.
В четвъртък, в 6:30 вечерта, след като бе прекарал още безплодни часове върху случая „Егерман“, Стю се приготви да си ходи. Петра беше в дамската тоалетна. Реши да я изчака, за да й каже довиждане.
Утре ще прегледа „Телевизионните справочници“. Във всяка прилична библиотека трябва да ги има. Ще намери някоя до болницата.
Заключи бюрото си и се опита да освободи ума си от голямата тревога. Лоши разсейки на тумора. Лимфни възли, пълни с ракови образувания.
Когато беше с нея, бе най-позитивният човек на света. Тя му показа от самото начало, че точно това очаква от него.
Трябва да продължим да се отнасяме към всичко, както досега, скъпи.
Първо към децата. С това бе съгласен — семейството беше най-важно, но какво щеше да остане от него утре?
Мама отива в болницата за незначителен преглед, деца. Само за няколко дни. Всичко е наред.
Тя не бе проронила и сълза, откакто проблемът се появи, прекарваше дните си по съвсем същия начин, както преди: занимаваше се с колата, готвеше, ходеше в църковното настоятелство. Дори спеше с него. Стю се дърпаше, но тя настояваше и той не искаше тя да се чувства като инвалид.
Преди деветнайсет години беше красавицата на гимназия „Хувър“, на следващата година стана Мис Глендейл, после любимката на женския университетски клуб в Оксидентал, където следваше история.
Това е само обикновен тумор, съвсем малък, увери го Дризак. Семейната обремененост не беше ужасна: майката на Кати беше здрава, но леля й бе починала от рак на гърдата.
Прогнозата е оптимистична, твърдеше Дризак. Но Стю беше син на лекар, знаеше колко неточна може да бъде медицината.
„Неприятните изненади — бе казвал неведнъж баща му — са част от живота на лекаря. Затова всички трябва да се уповаваме на Господа.“
На Стю болезнено му се искаше да се уповава и през последните няколко дни се молеше с трескавия ентусиазъм на мисионер. Но дълбоко в себе си се чувстваше празен като атеист.