Били Стрейт [bg]

Караше много бавно и спря, когато къщата на Рамзи се изпречи пред погледа й. Външното осветление беше ослепително. Отвътре се процеждаше по-слаба светлина. Отпред нямаше коли — проклетият музей, нямаше начин да разбере дали човекът си е вкъщи.

Загледа се в къщата. Статична. Както и постройките наоколо. Колкото по-скъпи бяха сградите, толкова по-безжизнени изглеждаха.

След десет минути указанията на Симкинс я отведоха до една пряка пътека край бъдещото игрище за голф, което сега беше само плоска сива площадка, засята с млада трева и заобиколена от ограда от ковано желязо. Пътят се стесняваше и преминаваше в алея, а храстите от двете й страни ставаха все по-гъсти и се издигаха като тъмни стени. Над тях се виждаха извитите и заплетени клони на дъбове, които изглеждаха незначителни на фона на черния небесен купол. Няколко звезди се мъчеха да пробият мъглата. Луната бе прекомерно голяма, мръснобяла, скрита на места от мъглата.

Миришеше на конски тор и прах.

Светлините на колата й образуваха кехлибарен тунел през мрака. Включи дългите и продължи с петнайсет километра в час. Изведнъж пред нея изникна противопожарният изход. Единична врата, три метра висока, електрифицирана, същите мотиви от ковано желязо, както на главната порта. Яки тухлени зидове, предупредителни знаци. Автоматът за електронните карти бе поставен на метална колона.

Спря на няколко метра, извади фенерчето си от жабката на колата, остави колата запалена и слезе.

Конският мирис тук се чувстваше по-силно. Беше тихо, дори и птица не прехвръкваше. Но грохотът на шосето долиташе отдалеч настойчиво.

Освети пътеката с фенерчето си. Зле поддържана, замърсена с пръст. Симкинс твърдеше, че задният изход не се използвал, но тя забеляза слаби отпечатъци от автомобилни гуми. Няколко следи от конски копита, имаше и по-малки, сигурно от куче или койот — не беше експерт по отпечатъците.

Тук баща й би могъл да й помогне.

Тръгна към портата по края на пътеката, после се върна. Повтори маневрата. Прашният слой беше толкова гъст, че обувките й не оставяха отпечатъци. Автоматът за електронни карти беше поръждясал. От другата страна на оградата имаше още един автомат.

Безпроблемно влизане и излизане.

А къщата на Рамзи беше в горния край на квартала, което означаваше, че трябва да премине през доста съседи, преди да се измъкне.

Замисли се как ли го е направил.

Изчакал е Балч да заспи — или му е сложил нещо в питието, за да го упои. После е изкарал мерцедеса от огромния гараж. Или пък джипа, ако го е докарал от Монтесито. С изключени светлини е тръгнал бавно. Тъй като къщите бяха доста далеч от шосето, навсякъде имаше огради, дърветата бяха разлистени, нямаше как някой да го забележи. Хората със собствени басейни, вани за подводен масаж, домашни киносалони и игрища за голф не висяха по прозорците.