Били Стрейт [bg]

49.

— Хей, не е зле — казва Сам.

Цял ден работих, минах няколко пъти прозорците, докато не остана никаква мръсотия, бърсах дървените подове с препарат, докато лъснат. Изчистих само половината от пейките, но тези, които съм оправил, изглеждат много добре, а в помещението мирише приятно на лимон.

Сам се опитва да ми даде останалите пари.

— Още не съм свършил.

— Имам ти доверие, синко. Между другото, след като вече работиш за мен, готов ли си да ми кажеш как се казваш?

Това ме сварва неподготвен и „Бил“ е първото, което ми хрумва.

— Приятно ми е да се запознаем, Бил.

Отдавна никой не ме е наричал по име. Отдавна не съм говорил с някого.

Сам ми показва един хартиен плик.

— Взех ти вечеря — от ресторанта на Ноа, обикновена вечеря, защото не знаех дали обичаш лук или пикантна храна. Купил съм и крема сирене — обичаш ли крема сирене?

— Разбира се. Благодаря.

— Хей, сега си работещ човек, имаш нужда от подхранване. — Подава ми плика и се разхожда из храма. — Хареса ти препаратът, нали? Да не ти е свършил?

— Почти.

— Утре ще ти купя още — при положение че искаш да работиш утре.

— Разбира се.

— Хайде, вземи парите.

Вземам ги. Той поглежда часовника си.

— Време е да свършваш, Бил. Не искам да ме обвинят, че експлоатирам работната ръка.

Излизаме и той заключва храма. Алеята е празна, но чувам океана през пустото пространство от едната страна на сградата, чувам и хората, които си говорят, докато се разхождат. Големият му линкълн е паркиран по невероятен начин, предницата почти докосва стената на постройката. Той отваря вратата на шофьорското място.

— Е?

— Довиждане — казвам аз.

— До утре, Бил. — Влиза в колата, а аз се отдалечавам — на юг, далеч от откачения руснак. Харесва ми усещането, че имам толкова пари в джоба, но се чудя къде да отида. Обратно на кея? Но там беше студено. А сега имам и пари…

Чувам силно изсвирване на гуми и виждам как Сам изкарва на задна линкълна от алеята. Има много място, но той кара и спира, а колата се клатушка. Спирачките скърцат.