Немското дете [bg]

Той вдигна предупредително пръст. Не беше свикнал да работи в сътрудничество, но в този случай очевидно видя преимуществото да има Ерика като помощник.

– Ще направя справка и с шведските власти – добави Ерика и се изправи. – Обещавам да ви известя в минутата, щом науча нещо.

Тя понечи да облече сакото си, но внезапно се спря.

– Между другото, Шел, има още едно дребно нещо. Не знам дали е важно, но...

– Казвайте. Всичко може да е ценно на този етап – каза той и вдигна очи към нея с интерес.

– Разговарях с Херман, съпруга на Брита. Той, изглежда, знае нещо за всичко това. Не съм сигурна, но имам такова чувство. Попитах го за Ханс Олавсен. Той реагира извънредно странно, а после ми каза, че трябвало да попитам двама души на име Пол Хекел и Фридрих Хюк. Опитах се да ги проверя и не открих нищо. Но...

– Да? – подкани я Шел.

– О, и аз не знам. Мога да се закълна, че не съм срещала тези имена преди. И все пак има нещо познато в... Не, не мога да го налучкам.

Шел почука с писалката си по бюрото.

– Пол Хекел и Фридрих Хюк?

Когато Ерика кимна, той записа имената.

– Добре, ще се опитам да проверя и тях. Ала имената нищо не ми говорят.

– Е, сега и двамата си имаме задачи – отбеляза Ерика с усмивка, като се поспря на прага. – Чудесно е усещането, че вече сме двама, работещи по този случай.

– Да, така е – промърмори Шел някак разсеяно.

– Ще държим връзка – каза Ерика.

– Добре – каза Шел и хвана телефона, без да я погледне, когато тя излизаше от кабинета му.

Нямаше търпение да стигне до дъното на тази история. Журналистическият му нос подушваше нещо гнило.

– Да идем ли да седнем и да прегледаме всичко?

Беше понеделник следобед и в полицейския участък цареше спокойствие.

– Добре – каза Йоста и се надигна неохотно. – И Паула ли?

– Разбира се – отвърна Мартин и отиде да я повика.

Мелберг беше излязъл да разходи Ернст, а Аника изглеждаше заета в рецепцията, така че само тримата седнаха в кухнята с всички налични материали от разследването пред тях.

– Ерик Франкел – каза Мартин и опря върха на химикалката си върху чиста страница в бележника.

– Бил е убит в дома си с предмет, който от преди това е присъствал на местопрестъплението – каза Паула и Мартин трескаво се залови да пише.

– Това като че сочи към непредумишлено убийство – обади се Йоста и Мартин кимна.

– Нямаше пръстови отпечатъци по бюста, използван като оръдие на убийството, но не изглежда той да е бил избърсан, така че убиецът трябва да е носел ръкавици, което всъщност противоречи на идеята, че убийството е недпредумишлено – вметна Паула и погледна думите, които Мартин записваше в бележника си. – Наистина ли можеш да си го разчетеш после? – попита тя скептично, тъй като написаното повече й приличаше на йероглифи. Или на стенография.