Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Немското дете [bg]
Немското дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Немското дете [bg]

Электронная книга - «Немското дете [bg]». Краткое содержание книги:

Докато Патрик Хедстрьом е в отпуск по бащинство, за да гледа малката Мая, Ерика се залавя да пише поредната си книга и случайно намира сред вещите на покойната си майка нацистки медал. Силно заинтригувана, Ерика тръгва по следите на медала, които я отвеждат при местния историк, специалист по Втората световна война, малко след посещението й брутално убит. Колегите на Патрик – и самият Патрик, зажаднял за истинска работа, започват разследване, в което се преплитат миналото и съвремието, расизмът и стремежът към справедливост. Следва още едно убийство, полицаите се натъкват на загадъчен норвежец, участвал в Съпротивата и впоследствие изчезнал, началникът Мелберг осиновява куче и тръгва на уроци по салса, партньорките Паула и Джоана си раждат дете, сестрата на Ерика Ана най-после намира щастието и също чака дете, самата Ерика започва да изпитва подозрителна слабост към сладките неща. А кое е немското дете?
1 ... 135 136 137 138 139 140 141 142 143 ... 186
Перейти на страницу:

– Отивам у Линда. Защо ти е толкова трудно да го разбереш, да му се не види? Имам си приятели, ако искаш да знаеш. Или се опитваш да ми забраниш и с тях да се виждам, досаден старец такъв!

Ана усещаше, че Дан се готви за хаплив отговор, и в този момент търпението й се изчерпа. Кипяща от гняв, тя излезе в антрето и закрещя с пълно гърло:

– Време е двамата ДА МЛЪКНЕТЕ! Разбирате ли? Държите се като деца и това трябва да СПРЕ! НЕЗАБАВНО! – Размаха пръст и продължи, преди някой да е успял да я прекъсне. – Ти, Дан, престани, по дяволите, да крещиш на Белинда. Ясно ти е, че не можеш да я заключиш и да изхвърлиш ключа! На седемнайсет години е и има нужда да се вижда с приятелите си!

Лицето на Белинда грейна в доволна усмивка, но Ана не беше приключила.

– А ти, млада госпожице, спри да се лигавиш и се дръж като зрял човек, ако искаш да бъдеш третирана като такъв! И да не чувам повече гадости за мен и за децата ми, които живеят тук, защото оставаме, независимо дали ти харесва или не, и ще се радваме да те опознаем, стига да ни дадеш шанс!

Ана се спря да си поеме дъх, но после продължи с тон, който накара Дан и Белинда уплашени да застанат мирно като оловни войници.

– И за да си набиеш в главата, че никъде няма да ходим, ако такъв е бил планът ти, знай, че баща ти и аз ще имаме бебе, така че моите деца и ти и сестрите ти ще бъдете свързани с брат наполовина или сестра наполовина. Много бих желала всички да сме приятели, но не мога да го постигна сама. Трябва да си помагаме едни на други! Във всеки случай бебето ще се роди през пролетта, независимо дали ще решиш да ме приемеш или не, и проклета да съм, ако търпя подобни глупости дотогава!

Ана избухна в сълзи, а другите двама останаха замръзнали на местата си. Тогава Белинда се разхлипа. Един момент гледа Дан и Ана, после се втурна през външната врата и шумно я затръшна.

– Ана, скъпа, нужно ли беше това? – уморено рече Дан.

Ема и Адриан също бяха станали свидетели на конфронтацията и стояха в антрето в пълно объркване.

– О, върви по дяволите – каза Ана и грабна якето си.

За втори път външната врата се затвори с оглушителен трясък.

– Здравей, къде беше?

Патрик посрещна Ерика на вратата и я целуна по устните. Мая също искаше целувка и притича с поклащане, протегнала ръце.

– Проведох два много интересни разговора, ще знаеш – отвърна Ерика, като окачи сакото си и влезе с Патрик в дневната.

– О, нима? За какво? – попита той.

Настани се на пода и продължи онова, което правеха с Мая преди пристигането на Ерика. Строяха кула от кубчета, най-високата кула на света.

– Мислех, че Мая трябва да се учи да строи с кубчета – засмя се Ерика и седна на пода до тях.

Наблюдаваше развеселена как мъжът й, силно със-редоточен, се опитваше да постави червено кубче върху кулата, която вече беше по-висока от Мая.

– Шт... – рече Патрик, издал връхчето на езика си, докато успокояваше ръката си, за да постави кубчето върху твърде паянтовата конструкция.

– Мая, ще подадеш ли на мама жълтото кубче? – прошепна Ерика и посочи на дъщеря си кубчето в самата основа.

Личицето на Мая грейна при мисълта, че ще направи услуга на майка си. Тя се наведе и бързо издърпа кубчето, с което предизвика срутване на внимателно изградената кула на Патрик.

Червеното кубче в ръката на Патрик увисна във въздуха.

– Много благодаря – рече нацупено той и изгледа ядосано Ерика. – Имаш ли представа какво изкуство се изисква, за да се построи толкова висока кула? Каква прецизност и сигурна ръка са нужни?

– Виждам как някой започва да проумява защо цяла година говорех, че се чувствам подценявана – засмя се Ерика и се наведе да целуне мъжа си.

– Да, схванах – промърмори той и целуна тила й, като леко прекара език по него.

Ерика отвърна на поканата и започналото като целувка премина в леко опипване, което не спря, докато Мая с перфектно прицелване не улучи главата на баща си с кубче.

– Ох! – Той се хвана за главата, после предупредително размаха пръст към Мая. – Ама какви ги вършиш ти? Да замериш татко с кубче тъкмо като му се отвори шанс да се понатиска с мама?

– Патрик! – Ерика го шляпна по рамото. – Нужно ли е да учиш дъщеря ни на думата „натиска се“ на нейната възраст?

– Ако иска малко братче или сестриче, ще трябва да свиква да гледа как мама и татко се натискат – отвърна той и Ерика видя палавите искрици в очите му.

Тя се изправи.

– Мисля, че ще почакаме малко за братче или сестриче. Но не пречи да потренираме довечера.

1 ... 135 136 137 138 139 140 141 142 143 ... 186
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)