Немското дете [bg]

Паула се обърна към Мартин, когато пакетът с бисквити бе на сигурно място в скута й.

– Съгласна съм с теб, мъчен е и не мога да го разгадая. Така че не съм сигурна. – Тя поклати глава.

– Да се върнем на Брита – предложи Мартин и написа с главни букви „БРИТА“ в бележника си, а после подчерта името с две черти. – Преценявам като най-добрата ни улика факта, че откритото от Педерсен под ноктите й най-вероятно съдържа ДНК на убиеца. Както и това, че очевидно тя е успяла да остави дълбоки драскотини по лицето или ръцете на онзи, който я е задушил. Можахме да проведем кратък разпит на Херман тази сутрин и по него нямаше следи от драскотини. Каза също, че Брита вече била мъртва, когато се прибрал у дома. Че лежала на леглото с възглавница върху лицето.

– Но продължава да настоява, че смъртта й е по негова вина – вметна Паула.

– Какво иска да каже с това? – намръщи се Йоста. – Брани ли някого?

– Да, така мислим и ние – отвърна Паула и, смилила се, върна пакета с бисквити на масата и го побутна към Йоста. – Ето, тъпчи се – каза му тя на английски.

– Какво? – попита Йоста, чиито познания по този език се ограничаваха до термини, свързани с голфа, макар дори и при тях да имаше много още да се желае от произношението му.

– О, забрави. Давай, ближи си шоколада – рече Паула.

– Разполагаме и с пръстовия отпечатък – продължи Мартин, след като изслуша развеселен приятелското заяждане между Йоста и Паула. Ако не го познаваше, би си помислил, че по-възрастният му колега е започнал да се размеква.

– Единствен пръстов отпечатък върху едно от копчетата на калъфката. Не дава бог знае какъв материал – подхвърли скептично Йоста.

– Сам по себе си не, но ако пръстовият отпечатък е на същото лице, оставило своята ДНК под ноктите на Брита, тогава имаме повод за надежда.

Мартин подчерта с две линии буквите ДНК в бележника си.

– Кога ще е готов ДНК профилът? – попита Паула.

– От лабораторията предполагат, че ще го имаме до четвъртък – отговори Мартин.

– Добре, после ще наберем ДНК проби – каза Паула и протегна крака.

Понякога й се струваше, че симптомите на бременността на Йохана са заразни. Постоянно я тормозеха прищракващи болки в краката и бе развила ненаситен апетит.

– А имаме ли кандидати за ДНК проби?

Йоста се бе заловил с третата си бисквита.

– Мислех си за Аксел и Франс – каза Паула.

– Нима наистина ще чакаме до четвъртък? Ще отнеме време да се получат резултатите, а драскотините бързо заздравяват, така че по-добре да вземем пробите възможно най-скоро.

– Добра логика, Йоста – похвали го изненадан Мартин. – Ще го направим утре. Нещо друго? Нещо да сме забравили или пропуснали?

– Как така „пропуснали“? – донесе се глас откъм вратата.

Мелберг влезе със задъхания Ернст подире му. Кучето мигновено подуши купчинката подложени на дисекция бисквити от Йоста и скочи напред да седне в краката му. Просенето на Ернст имаше резултат и бисквитите изчезнаха светкавично.