![Немското дете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/5/2/nemskoto-dete-bg-download.jpg)
Немското дете [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #5
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191505494
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Немското дете [bg]». Краткое содержание книги:
– Нужно ли е това? Той каза, че... – с повишен тон заговори Маргарета, но Херман мълчаливо вдигна нагоре ръкавите на пижамата си и протегна ръце към Мартин, който ги разгледа внимателно.
Никакви следи от одрасквания.
– Ето, видяхте ли? – рече Маргарета с вид, сякаш наистина й се щеше да изхвърли Мартин и Паула през вратата, както бе заплашила да направи.
– Приключихме – съобщи Мартин. – Благодаря ти, че ни отдели време, Херман. И отново, много съжаляваме за твоята загуба.
После направи знак на Маргарета и Ана-Грета, че желае да разговаря насаме с тях.
Навън в коридора им обясни ситуацията с пръстовия отпечатък и те с готовност приеха да предоставят отпечатъците си, за да бъдат изключени при разследването. Тъкмо свършваха, и дойде Биргита, която също се съгласи, така че отпечатъците и на трите дъщери можеха да бъдат изпратени в лабораторията.
Паула и Мартин поседяха за малко в колата, преди да потеглят.
– Кого мислиш, че предпазва той? – попита Паула, като пъхна ключа в стартера, но без да включва двигателя.
– Не знам. Но и аз останах със същото впечатление. Че знае кой е убил Брита, ала иска да защити този човек. И че някак се чувства отговорен за смъртта й.
– Само да щеше да ни каже – промърмори Паула и завъртя ключа.
– Да пукна, ако мога да разбера... – Мартин поклати глава раздразнен и забарабани с пръсти по таблото.
– Но ти повярва ли му?
Паула вече знаеше какъв ще е отговорът.
– Да, повярвах му. И фактът, че няма белези от драскотини, потвърждава, че съм прав. Но не разбирам защо ще се мъчи да защити убиеца на жена си. Или защо изпитва лична вина.
– Е, този въпрос няма да го разрешим – каза Паула и подкара колата извън паркинга. – Разполагаме с пръстовите отпечатъци на дъщерите и трябва спешно да ги изпратим. Тогава ще знаем, че не някоя от тях е оставила отпечатък по калъфката, и вече ще търсим чий е.
– Така е, повече от това не можем да направим за момента – каза Мартин, като въздъхна тежко и се загледа през стъклото.
Никой от тях не забеляза, че подминаха Ерика северно от Торп.
Фелбака, 1945 г.
Не беше случайност, че Франс видя какво се случи. Той следеше Елси с поглед по целия път и не го свали от нея, докато тя не изчезна зад билото на хълма. Така че видя целувката. Имаше чувството, че кръвта му кипи, въпреки че по крайниците му се разстилаше леден студ. Беше толкова болезнено. Помисли си, че ще умре на място.
– Виж ти... – изрече Ерик, който също забеляза Ханс и Елси. – Приличаше...
Той се засмя и поклати глава. При звука от смеха на Ерик бяла светлина експлодира в главата на Франс. За да се освободи по някакъв начин от болката, той се хвърли върху Ерик и го стисна за врата.
– Млъкни, млъкни, затваряй си ПЛЮВАЛНИКА, ти шибан, тъп...
Стисна по-силно и видя как Ерик се опитва да поеме въздух. Достави му удоволствие да наблюдава ужаса в очите на момчето. Това като че ли някак разплете възела, който винаги чувстваше в стомаха си и който сякаш се бе уголемил десетократно при вида на целувката.
– Какво правите!
Брита изпищя, като видя момчетата на земята – Ерик по гръб, Франс отгоре му. Без дори да се замисли, тя се втурна и дръпна ризата на Франс, но той замахна с ръка толкова силно, че тя се строполи назад.
– Спри, Франс, престани! – извика тя.
Сълзи се стичаха по бузите й. Нещо в тона й го накара да дойде на себе си. Той погледна надолу към Ерик, чието лице бе придобило странен цвят, и бързо отдръпна ръцете си.
– Съжалявам – прошепна и потърка очи. – Съжалявам... Аз...
Ерик седна и се втренчи в него, обхванал с ръце гърлото си.
– Какво беше това, по дяволите? Какво те прихвана? Почти ме удуши! Да не си се побъркал?
Очилата на Ерик се бяха изкривили. Той ги свали и след това си ги сложи отново.
Франс не отговори, само се взираше пред себе си с празен поглед.
– Той е влюбен в Елси, не си ли схванал? – каза Брита горчиво, като избърса сълзите от лицето си с опакото на ръката си. – И наистина си е въобразявал, че има шанс с нея. Трябва да си идиот, за да го вярваш, Франс! Тя дори не те поглежда. И сега се хвърля в прегръдките на този норвежец. Докато аз...
Тя се разрида и се втурна надолу по хълма. Франс отправи празен поглед след нея, докато Ерик още му се сърдеше.
– Дявол да го вземе, Франс, не си... Вярно ли е това? – Ерик се втренчи в него. – Влюбен си в Елси? Искам да кажа, ако това е така, мога да разбера защо обезумя. Но не можеш... – Ерик спря и поклати глава.