Немското дете [bg]

Шел се намръщи.

– Кога е било това? – попита и се наведе напред.

– Доколкото схващам, другарували са като деца и като тийнейджъри. Съсредоточих се основно върху последните години на войната, когато са били около петнайсетгодишни, както без съмнение сам знаете.

Шел кимна и я изчака да продължи.

– Принадлежали са към група от четирима юноши, които явно са били неразделни. Освен баща ви групата е включвала Брита Йохансон и Ерик Франкел. И както със сигурност знаете, тези двамата бяха убити в рамките на последните два месеца. Доста странно съвпадение, не намирате ли?

Шел все така не говореше, но Ерика виждаше колко е напрегнат и зърна проблясване в очите му.

– И... – Тя направи пауза. – Имало е още един човек. През 1944 година борец на норвежката съпротива – всъщност бил е съвсем момче още – пристигнал във Фелбака. Скрил се на гемията на дядо ми, а после баба и дядо му дали подслон. Името му е било Ханс Олавсен. Но вие вече знаете това, нали? Защото научих, че също сте проявили интерес към него, и се питах защо.

– Аз съм журналист. Не мога да обсъждам подобни неща – уклончиво отвърна Шел.

– Грешка. Не можете да разкривате източниците си – уточни спокойно Ерика. – Но аз не виждам защо да не обединим усилията си по работата над тази тема. Много съм добра да изравям неща, а знам, че и вие сте такъв, след като сте журналист. И двамата се интересуваме от Ханс Олавсен. Мога да преживея факта, че не желаете да ми кажете защо. Но нека поне си обменим информация – кой какво знае вече и онова, което независимо един от друг ще открием в бъдеще. Какво ще кажете?

Тя замълча и зачака напрегнато отговора му.

Шел обмисли казаното от нея. Забарабани с пръсти по бюрото, сякаш претегляше всички плюсове и минуси.

– Добре – заяви накрая и посегна да извади нещо от най-горното чекмедже на бюрото си. – Няма причина да не си помогнем взаимно. И моят източник е мъртъв, затова не виждам защо да не ви покажа всичко. Ето какво знам. Влязох в контакт с Ерик Франкел по повод... личен въпрос. – Той се прокашля и плъзна папката към нея. – Той каза, че искал да ми съобщи нещо, което можело да намеря за полезно и което трябвало да излезе на бял свят.

– Така ли се изрази? – Ерика се наведе напред и взе папката. – Че е нещо, което трябва да излезе на бял свят?

– Да, доколкото си спомням – отговори Шел и се облегна на стола си. – После дойде няколко дни по-късно. Донесе статиите в тази папка и просто ми ги подаде. Но не ми каза защо. Зададох му много въпроси, то се знае, но той отказа да отговори на който и да било от тях. Посочи, че ако съм бил толкова добър в изнамирането на сведения, колкото бил чул, то тази папка трябвало да ми бъде достатъчна.

Ерика прелисти страниците в пластмасовата папка. Бяха същите статии, която тя вече бе получила от Кристиан, статиите от архивите, в които се споменаваше Ханс Олавсен и времето, прекарано от него във Фелбака.