Краля демон [bg]

И този път възникна усложнението с пръстена от Елена. Раиса беше решена да го носи, но за случая получи специален подарък от майка си: огърлица от опушен кварц, цитрин и топаз, която хармонираше отлично с роклята. Раиса изхлузи пръстена от верижката и започна да го пробва на пръстите си. Някога ѝ се струваше възголям, но сега, за нейна изненада, стана идеално на средния ѝ пръст. Дългите до пода ръкави на роклята ѝ го скриваха напълно.

В шест и половина майка ѝ влетя в стаята за последна проверка преди тържеството. Роклята на кралица Мариана в тъмно горскозелено подчертаваше златистата ѝ коса и сияйна кожа. Огърлицата и тиарата ѝ бяха инкрустирани със смарагди.

Дори в празничните си одежди Раиса имаше чувството, че бледнее пред нея. Какво ще бъде да се възкачи на престола след такава господарка? Дали нямаше да я запомнят като ниската, тъмнокоса, сприхава кралица, наследила трона от златната?

Кралица Мариана хвана лактите на Раиса и я погледна от една ръка разстояние.

— О, скъпа — възкликна тя с преливащи от сълзи очи. — Прелестна си. — Щеше да ѝ стане по-приятно, ако не бе доловила изненадата в гласа ѝ. — Не мога да повярвам, че този знаменит ден най-сетне настъпи. Моля те, запомни: винаги ще искам най-доброто за теб. Вярваш ми, нали, Раиса?

Раиса кимна, отново обзета от безпокойство.

— Виждала ли си татко, откакто се е върнал? Трябва да ме съпроводи до балната зала, а още не е дошъл.

Кралица Мариана сбърчи чело.

— Сериозно? Не е дошъл? Бях сигурна, че ще присъства.

— Ще присъства, разбира се — натърти Раиса. — Все пак е дебютантският ми ден.

Мариана се подвоуми.

— Да, вярно, но нали си отбелязала случая в лагера на Демонаи. Сигурно е сметнал, че вече е изпълнил дълга си към теб.

Раиса примига объркано, преди да осъзнае за какво говори майка ѝ. По време на събитията в Южен мост излъгаха кралицата, че баща ѝ я е отвел в лагера на Демонаи.

— Това не е дълг — възрази Раиса. — Обеща да дойде. И иска да присъства. — След кратка пауза изстреля: — Защо ти беше да го изпращаш във Варовикови чукари точно сега?

Майка ѝ въздъхна ядосано.

— Не е толкова далеч, скъпа. Четири дни трябваше да са му напълно достатъчни да отиде и да се върне. Коронясването ти е важно събитие, но заради него не можем да пренебрегваме нуждите на кралството цяла седмица. — Кралицата се усмихна и светлокафявите ѝ очи заоглеждаха лицето на Раиса. — Не се безпокой. Незабавно ще изпратя някой до имението Кендал да го извика, за да се успокоиш. — Целуна дъщеря си по челото. — Всичко ще е наред, Раиса, ще видиш.

После се обърна и излезе от стаята, съпроводена от шумолене на коприна.

Ала времето течеше, наближаваше моментът да тръгнат към храма, а баща ѝ още го нямаше. Раиса надникна в коридора и набит млад страж застана мирно пред вратата ѝ.