Плясъкът на крилете му [bg]
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-643-1
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Плясъкът на крилете му [bg]». Краткое содержание книги:
Тази книга ме грабна от първата глава и ме пусна дни по-късно, зашеметен и ухилен. Кон Игълдън
Култова класика…Дейли Експрес
Хенри Мъглата моментално заповяда каруците да се наредят в кръг. Кейл излезе да провери какъв е този шум, остана загледан пет минути в Изкупителите, които се строяваха на осемстотин метра оттам, и каза на Хенри Мъглата да спре.
— Защо?
— Онова езерце ей там. — Езерцето се намираше на около триста метра от тях. — Подреди полукръг на брега му, със същата големина като тукашния — а после с останалите каруци подреди още един полукръг вътре.
Хенри Мъглата успя да хване каруците още в движение, така че не губиха време да впрягат отново конете и да изравят колчетата, използвани за здраво закрепване на колелата към земята. Командирът на Изкупителите осъзна, че моментът е добър за атака, но беше предпазлив човек и се бави твърде дълго, опасявайки се да не го вкарат в някакъв загадъчно хитър капан. Докато реши да се раздвижи, каруците на Новата армия бяха заели позиция, конете бяха разпрегнати, а колелата — приковани към земята.
Основният въпрос и за двете страни беше един и същ, и никой не знаеше отговора. Идеше ли помощ? Хенри Мъглата бе пратил ездачи за подкрепления, веднага щом зърна Изкупителите. Въпросът за Изкупителите беше дали са ги изловили всичките. Без помощ или някакъв необикновен късмет, беше само въпрос на време да превземат крепостта — освен ако не бяха изпуснали някой от ездачите на Новата армия. В такъв случай можеше да пристигне помощ. Но дори и тогава те бяха в добро положение: превъзхождаха противника с повече от две към едно. Всъщност, положението им беше още по-добро, отколкото си мислеха, предвид че половината войници в каруците представляваха неопитни администратори. Кейл повече от всеки друг вярваше във важността на добрите администратори, но не тук и не сега. На Кейл и Хенри Мъглата им трябваха двайсетина минути да осъзнаят, че не са защитени от свирепата машина, за чието създаване бяха положили толкова труд.
— Ти си виновен — каза Кейл.
— Когато всичко свърши, изправи ме на съд.
— Казваш го само защото знаеш, че ще умреш тук.
— А ти не, така ли?
— Аха, сега се загрижи за мен. Малко е късничко.
— Стига си хленчил.
Настъпи сърдито мълчание. После продължиха.
— Трябва ни височина — каза Кейл.
— Какво?
— Трябва ни платформа по средата на това. — Той посочи малкия полукръг от каруци. — Не е нужно да е висока повече от шест стъпки — но на нея трябва да има място за двайсет арбалетчици и колкото може повече хора, които да презареждат. Изкупителите ще пробият първата стена, така че трябва да превърнем пространството между двете в касапница. Това е единственото, което мога да измисля, за да ги спрем.
Хенри Мъглата се огледа, преценявайки какво може да използва, за да построи кулата и да я защити. Това щеше да има известен успех. Но нямаше да е от голямо значение, ако всичките му ездачи са били прихванати.
— Изглеждаш ужасно — каза той на Кейл.
Всъщност, Кейл едва се държеше на крака.
— Трябва да поспя.
— Ами онова вещество, дето ти го е дала сестра Врай?
— Тя каза, че може да ме убие.
— Какво? А те няма да те убият, така ли?
Кейл се засмя.
— Не и ако знаят, че съм аз. Вероятно съм в безопасност.
— Само че те не знаят, че си ти.
— Може би ще ни спечели време, ако го узнаят.
— Прекалено умно.
— Може би. Ще оставя идеята да отлежи, докато си поспя. Избери опитните мъже и ги раздели на добри и по-добри. От най-добрите ми трябват седем групи по десет. Сложи най-слабите в първата група каруци и ме събуди, когато прецениш, че след час Изкупителите ще пробият. А сега ме отведи бавно до каретата ми, за да не видят хората как техният Ангел унищожител се строполява.
По пътя един ужасѐн интендант се приближи до тях и докладва, че е станала грешка със сандъците избухлива селитра, използвана за зареждане на огнестрелните оръжия. Три четвърти от запаса им се оказал бекон, който се слагал в подобни сандъци. Интендантът остана изненадан, когато спокойно го освободиха. Имаше си причина за това.