Поулгара — магьосницата
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Поулгара — магьосницата». Краткое содержание книги:
— Това си е твоето херцогство, лельо Поул. Можеш да го управляваш както намериш за добре. Кога ще се състои церемонията?
— Каква церемония?
— Всеки от тях трябва да ти се закълне във вярност, след като аз ги освободя от дадената пред мен клетва.
— А, имаш предвид предаването на собствеността.
— Доста грубо се изразяваш, лельо Поул — забеляза той, но след кратка пауза допълни: — Но затова пък е доста точно. Ако не възразяваш, ще го направим в тронната зала. След церемонията ще се поослушам и ще преценя дали ти е нужна армия, за да смажеш бунтовниците.
— Виждам, че днес си голям куражлия, а, Алеран? — рекох злъчно.
Както и очаквах, церемонията в тронната зала си беше чиста формалност. Но арендите обожават почестите й официалните ритуали, затова тази част мина като по мед и масло. Аз се кипрех върху трона на Алеран с корона на главата и хермелинова наметка, цялата потънала в кралско достолепие. След като всичките ми васали един по един се врекоха да ми служат, да ме поддържат и да ме защитават дори с цената на живота си, благосъстоянието и святата си чест, аз благоволих да им дръпна една реч, само за да осмисля този ден. Оставих настрана „високия стил“ и всички архаизми и подходих направо към темата.
— Сега вече сме едно голямо семейство, господа — започнах, — и още в самото начало ще трябва да установим някои нови правила. Според обичая сте плащали десятък на херцог Алеран заради честта да му служите и да управлявате неговите земи, които той услужливо ви е предоставил за ползване. Не бих казала, че херцог Алеран е лаком, но си мисля, че толкова много пари на мен няма да ми трябват. Затова предлагам да намалим наполовина десятъка ви за няколко години напред и да видим как ще подейства това.
Васалите ме аплодираха близо четвърт час за тази щедрост. Някои дори се разхълцаха от вълнение. Е, простено да им е, те все пак бяха аренди. Когато отново се възцари тишина, аз продължих:
— И щом като няма да хвърляте вече толкова пари за десятъка, защо не подобрите малко положението на вашите крепостни? Аз намалих наполовина таксите, затова и вие може да намалите наполовина стоките и труда, които изисквате от своите селяни.
— Какво?! — почти изкрещя един здравеняк с червено лице, мисля че името му беше Лагерон.
— Проблеми със слуха ли имате, милорд? — попитах. — Казах само, че ще изисквате четвърт работен ден от тях и ще им оставите всичко, което са произвели. Гладна мечка хоро не играе, нали така?
Един от останалите барони смушка Лагерон в ребрата и му зашушна нещо на ухото. Възмутеното изражение на недоволника постепенно омекна, а погледът му стана лукав. Бях готова да се обзаложа, че бароните вече бяха решили да се правят на глухи и да не спазват моите нареждания.
— Искам да съм сигурна, че правилно сте ме разбрали, господа — рекох. — Вярвам, че всички сте чували разни небивалици за мен. — Усмихнах се — Нали никой не хваща вяра на тези приказки? — Те се разсмяха. Постепенно прогоних усмивката от лицето си и направих една от гримасите, с които баща ми сплашваше хората. — Е, крайно време е да им повярвате — казах заплашително. — Независимо колко невероятно ви се струва онова, което чувате за мен, ще се уверите, че реалността е къде-къде по-страшна. Дори за миг не помисляйте, че можете да се измъкнете от моите заповеди. Имам начин да разбера какво правите във всеки момент. Ако някой от вас си позволи да наруши наложените от мен ограничения, ще го приема като престъпване на клетвата, която току-що ми дадохте. Той ще бъде наказан най-строго и изхвърлен от неговото имение с една риза на гърба, а собствеността ще стане моя. Имам очи навсякъде, господа, и ще се наложи да ми се подчинявате. Или пък до края на живота си да бродите като бездомни скитници.
Оставих ги известно време да проумеят казаното, а после отново заговорих с разумен и уравновесен тон.
— Промяната в управлението винаги води до разкол и политически смутове, господа. Всичко ще тръгне по старому толкова по-рано, колкото по-скоро привикнете към моите малки хрумвания. Ако някой от вас обаче мисли, че аз съм твърде неудобна и създавам единствено главоболия, няма да настоявам да остава верен на дадената клетва. Можете да напуснете херцогство Ерат, когато пожелаете. А ако откриете начин да вземете със себе си своите земи или къщата, можете да ги отнесете със себе си. Според мен обаче дори баща ми не е способен на такова нещо. Ето защо имотите ви ще трябва да останат под мое владичество. Нека го кажа съвсем ясно — аз съм на власт и аз определям правилата. Има ли някакви въпроси?