Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Тялото на Ханк се отдалечаваше, носено от вълните, а през това време Дру стискаше здраво пистолета и не сваляше очи от Рей.
— Точно така, чичо, ръцете ти да са там. На кормилото. Защото, вярвай ми, търпението ми се изчерпа. За момент дори ми се поиска да ми дадеш повод да те застрелям. Но ти не го направи. Ето защо си мисля — Дру нервно пристъпи напред — дойде време да поговорим.
В къщата на хълма горе една последна експлозия разтърси нощта, огнените езици зловещо озариха мрака. С отдалечаването на яхтата от брега гърмежите от автоматично оръжие заглъхваха. Секунди след това ревът на двигателя ги заглуши напълно.
Дру си мислеше: „Гърмежите скоро трябва да спрат. Арлийн и тримата мъже трябва вече да се изтеглят. Принудиха Рей да избяга от къщата, а сега трябва да изчезват преди да е дошла полиция.“
Рей погледна към горящата къща. Отблясъците бавно изчезваха в далечината. Яхтата потъна в мрак.
Дру бръкна в джоба на палтото си и извади пакет експлозив С–4 като го държеше така, че да попадне в светлината на таблото за управление и Рей да го види.
— Предполагам, че разбираш как смятам да те накарам да говориш.
Зениците на Рей се разшириха. Дру постави пластичния експлозив върху таблото, извади часовниковия механизъм и детонатора от джоба си и ги прикрепи към пакета. Нагласи стрелката на осем минути. Часовникът започна да цъка.
— И така — каза Дру — ще имаме предостатъчно време за разговор. А, ако не…
Дру сви рамене.
— И себе си ли ще взривиш?
— Толкова съм уморен и ми е писнало да бягам от преследвачи, — въздъхна Дру — че не ме е грижа.
— Не ти вярвам.
Дру наблюдаваше Рей. Беше висок, слаб, с удължено красиво лице и дълбоки сини очи, в които се отразяваха светлините от контролното табло. Трябва да наближаваше шейсетте, но изглеждаше в отлична форма и младееше. В късо подстриганата му руса коса тук-там се забелязваха бели косъмчета, но те му придаваха още по-изискан вид. Палтото му беше разкопчано. Под него се виждаше безупречно ушит сив костюм, чисто бяла риза и вратовръзка на ивици. Обувките му бяха италиански, направени по поръчка. Дру гневно погледна кафявото му палто от камилска вълна като това, с което беше облечен в онази далечна неделна октомврийска утрин на 1960, когато беше дошъл на площадката в Бостън, където Дру безмълвно оплакваше родителите си и погубения си живот.
Отново беше октомври. Отново бяха в Бостън.
Мускулите по лицето на Дру се изопнаха.
— Знам, че ще ме убиеш — каза Рей. — Убеден съм в това, като имам предвид какво извърши в дома ми — по-точно не ти, а приятелите ти. Да, ще ме застреляш. Но и двамата да ни вдигнеш във въздуха? И ти да умреш с мен?
— Все още нищо не разбираш — каза Дру с твърд глас.
Часовникът продължаваше да отброява секундите. Дру погледна към него. Оставаха по-малко от седем минути.
— Задаваш ли си въпроса дали искам да живея? Можеш ли да ми посочиш поне една причина, поради която наистина бих искал да живея?
— Е, това е съвсем очевидно. Всеки иска да живее — намръщи се Рей.
— За какво? Защо мислиш, че влязох в манастира? Мразя живота си от деня, в който станах на десет години. Последният щастлив миг е секундата преди да видя родителите си, разкъсани на парчета. От този момент нататък всичко за мен е една безкрайна горчилка.
— Но ти отмъсти за тях. Аз ти помогнах да отмъстиш.
— Да, но този ад не ми донесе спокойствие. Винаги имаше по някой терорист за убиване или някой фанатик за наказание. На тяхно място се явяваха нови и нови. Никога нямаше да свършат. А какво постигнах аз?
Рей беше объркан. Часовникът продължаваше да тиктака. Той преглътна.
— Мислех, че имам право да отмъстя за родителите си. И терористите смятаха, че имат право да премахват правителства, хора… Колко истини може да има, Рей? В името на това, което считах за правилно, аз извършвах същото, за което ги обвинявах. Убивах невинни хора. Превърнах се във врага, когото преследвах.
— Часовника — каза Рей.
— Ще стигнем и до там. Отпусни се. Искам да ти обясня за манастира. Сигурен съм, че нямаш търпение да научиш и за него. Веднага, щом осъзнах в какво съм се превърнал, пожелах да напусна света с неговата мръсотия, за да мога да се отърва от лудостта си. Ако ще целият свят да отидеше по дяволите, не ми пукаше. Манастирът ми даде убежище. Но ти го разруши. Ти ме принуди да се върна към света на ужасите.
Оставаха шест минути.
— Аз съм грешник, Рей. Но и ти си грешник. Ти ме направи това, което съм.