Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Арлийн също беше изскочила от една от колите с портативния гранатомет в ръка — любимия на терористите модел RPG–7, защото не беше много дълъг и тежеше само петнадесет фунта. Снарядите с диаметър 3.3 инча бяха в състояние да пробият метална броня с дебелина 12 инча. Един по един достигаха до къщата, като разрушиха цял ъгъл.
Отвътре заизлизаха хора от охраната — някои от тях с горящи дрехи, надаващи ужасяващи писъци. По-късно вестниците писаха, че заревото от пламъците на фона на нощното небе можело да се види от петнадесет мили. Дори прозорците на някои къщи в града, недалеч от имението, се бяха раздрънчали. Скоро цялата фасада на къщата рухна. Чу се отбранителна стрелба, идваща от съседните постройки, до които бяха успели да притичат защитниците на къщата. Атакуващите непрекъснато променяха позициите си, без да престават да стрелят, да презареждат в ход и да хвърлят гранати, създавайки впечатление за масирано нападение, като същевременно малко по малко се оттегляха.
Бяха изминали две минути.
Дру не беше сред тях. Той се придвижваше пеш в мрака към имението по каменистия бряг на залива. Преди два дни отецът, проучвайки територията, беше забелязал яхта, закотвена в пристана. Веднага щом избухнаха огнените кълба в къщата, тримата от охраната на брега се втурнаха към внезапно пламналата къща по посока на стрелбата. Дру беше облечен в черни дрехи, които се сливаха с тъмните отблясъци на водата. Стигна пристана и нахълта в яхтата. Скри се под палубата. След тридесетина секунди видя някакви фигури да слизат по дървените стъпала, които водеха към пристана. Вълните обливаха корпуса на яхтата. Тя леко се наклони надясно, после наляво.
Въпреки че не беше виждал чичо Рей от шест години, лесно разпозна елегантния силует на добре облечен мъж, който тичаше надолу. Разбра кой е човека до него по каубойската шапка. Не беше го виждал от 1968. „Е, трябва да си вече към шейсетте, Ханк Далтън“ — помисли си Дру. „Браво на тебе. Би трябвало вече да си се пенсионирал. Но, доколкото разбирам, това е в кръвта ти. Просто не можеш да се откажеш от играта.“
Рей и Ханк достигнаха първи до брега. Спряха за момент на пристана.
— Е, това е — каза Рей на хората от охраната, които бяха с него. Гласът му беше равен както винаги. — Знаете къде да отидете. Използвайте тъмнината и изчезвайте. Не се опитвайте да отвръщате на огъня. Те спечелиха. Но ще дойде й нашето време. Помнете, че ценя вашата вярност. Желая ви късмет.
Те се обърнаха обратно с лице към горящата къща, откъдето достигаше тътенът от автоматична стрелба. Само за момент се поколебаха преди да се разделят и да се скрият в мрака. Рей и Ханк се спуснаха надолу, стъпките им глухо отекваха. Бързо прибраха въжетата, с които яхтата бе привързана към пристана, и се качиха вътре. Зад тях нова експлозия озари небето. Рей се стрелна напред и пусна двигателя. Кърмата леко се наклони и яхтата потегли, набра скорост и се понесе плавно по вълните. Грохотът от двигателя разцепваше тишината в залива.
Ханк стоеше на задната палуба с ръце на хълбоците и наблюдаваше бойното поле. Профилът на каубойската му шапка се открояваше на фона на огнените отблясъци горе на хълма. „Дяволска работа. Кой би могъл да предположи?“ — мърмореше Ханк. „Прекалено добре съм го обучил.“
Дру винаги беше мислил, че Ханк е върхът. Внезапно осъзна, че учениците един ден могат да надминат учителя си и това го шокира. Това ли означаваше да остарееш? След теб винаги да идва някой по-добър, само защото е по-млад?
Почувства, че задачата му няма да бъде трудна. Трябваше само да пропълзи от долната палуба, да бутне Ханк и край. Само да го побутне. Едно леко потупване по рамото и бившият му учител…
„В онези дни ти беше моят Господ. Дори и в съня си се страхувах от теб. Когато говореше, се разтрепервах“ — мислеше си Дру.
…се оказа човек като всички останали. Ханк цопна в залива. Каубойската му шапка заплува над водата. Пляскайки с ръце и кашляйки, Ханк се показа на повърхността.
— Никога не съм те питал, Ханк! Можеш ли да плуваш?
— Копеле! — изплю вода Ханк.
Рей се обърна уплашено и пусна кормилото. Дру насочи пистолета си към него.
— Бъди по-внимателен, чичо. Не оставяй кормилото. Не бих искал да те убивам веднага. Трябва да поговорим. Долу в разпенената вода Ханк продължаваше да ругае отчаяно.
— Това е положението, Ханк. Не губи кураж. Толкова си близо до брега — ще се справиш. Помниш ли какво ни учеше? Да запалим огън и да намерим сухи дрехи. Нали не искаш да умреш от премръзване!