Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Видя фаровете на други три коли, които идваха насреща. Те също намалиха, спряха и угасиха светлините си. От тях слязоха трима мъже.
— Бог с вас — поздрави ги Дру.
— И с вас — отговориха те в един глас.
— Deo gratias.
Дру внимателно ги разглеждаше. Бяха около тридесет и пет годишни, облечени в тъмни горни дрехи, подстригани ниско, почти като военни. Погледите им бяха открити, почти тревожно спокойни.
— Благодаря ви за отзивчивостта. Отец Станислав каза, че имате богат опит.
Те кимнаха.
— Ако всичко върви по план и няма инциденти, животът ви не е в опасност.
— Това не е от значение — отговори един от мъжете. — Нашият живот не е от значение. Важна е само Църквата.
Вратата на Олдсмобила отпред до шофьора се отвори. Отец Станислав слезе от колата.
— Всичко необходимо е в багажника.
Арлийн извади ключа. Когато отвори, лампичката на багажника освети автоматични оръжия и пълнители, гранати, дори миниатюрен гранатомет.
— Държали сте всичкото това оръжие в багажника? — запита удивено Дру. — С него и война можете да започнете.
— Ние сме на война — отвърна отец Станислав с лице, бяло като превръзката на ръката му.
Извадиха автоматичните пушки, прегледаха ги и ги заредиха. Лампичката на багажника осветяваше големия червен пръстен на лявата ръка на всеки от тримата мъже, с един и същи знак — пресичащи се сабя и кръст. Братството на камъка.
Студени тръпки полазиха Дру.
— Какво точно трябва да правим? — запита единият, като държеше оръжието си насочено към тъмното небе.
Прикривайки нарастващото си удивление, Дру отговори със същия равен тон:
— Да регулирате карбуратора на всяка кола.
Дру се обърна към отеца:
— Далеч ли е имението?
— На около миля оттук по пътя.
— Много добре. Няма да имаме проблеми с предварителното разписание.
С това прекрати обясненията. Те продължиха да обсъждат задачата.
— Може би — каза един от мъжете. — Само ако той реагира така, както очаквате вие.
— Познавам го. А освен това, има ли избор? — попита Дру.
— Но, ако грешите…
— Какво?
— Нищо. Нашата е лесна. Вие сте този, който рискува най-много.
Камионът наближи затворената метална врата на имението. От двете страни имаше по един въоръжен часови. Когато се приближиха достатъчно, те разпознаха камиона, раздвижиха се и отвориха вратата. „Донесете тялото тук. Искам да съм сигурен, че съм се отървал от него“ — беше казал чичо Рей по телефона. Точно според очакванията на Дру тези часови имаха заповед да разпознаят завръщащия се камион и бързо да го пропуснат вътре. Без да спира, шофьорът им махна в знак на благодарност и бързо се понесе през отворената врата по алеята покрай мрачните силуети на дървета и храсти към триетажната къща в далечината, построена в стила на Тюдорите.
Карбураторът на камиона беше нагласен на високи обороти, така че двигателят да работи дори без да се натиска педалът на газта. Тъй като колата беше с автоматично предаване, шофьорът можеше да я остави на скорост и да скочи, сигурен, че тя нямаше да спре, докато стигне целта. Целта в случая беше къщата в края на алеята.
Стиснал оръжието си, шофьорът наистина скочи меко на ливадата и изчезна в мрака, а камионът продължи по пътя си. Налетя на една странична алея и се блъсна в бордюра, близо до предното стълбище на къщата. Преди да скочи, шофьорът беше запалил един фитил, който стигаше до резервоара отзад. Чу се оглушителен гръм и камионът избухна в пламъци. Парчета горящ метал се развърчаха със свистене. Мощната експлозия отнесе предния вход на къщата.
Пазачите на входа на имението още не бяха успели да затворят вратата. Обърнаха се изненадани в посоката, откъдето дойде ужасният трясък, и с насочени оръжия се втурнаха към пламъците. В същия момент три коли преминаха през полузатворената порта с угасени фарове. Всяка от тях също беше с автоматично предаване, така че регулираният на високи обороти карбуратор да осигурява движението на колата, когато шофьорът я напусне, запалил фитил, както в първия случай — една трябваше да отиде вляво, а две вдясно от горящия камион пред стълбите. Една след друга колите се удряха във фасадата и избухваха в пламъци. Прозорците на сградата се изпочупиха, огнени езици плъзнаха по предната й част.
Шофьорите, които изскочиха от колите, бързо се прикриха и започнаха да стрелят с автоматичните пушки, подсилвайки огъня, обхванал фасадата. Целеха се по паркираните коли и по гумите им. Направиха на решето един ролс ройс и един мерцедес. С трасиращи куршуми взривяваха резервоарите. Горящият бензин се разливаше по паважа. Нападателите хвърлиха гранати по двамата от охраната на портата, които тичаха по алеята. Телата им политнаха назад. Последваха още гранати, но този път насочени към къщата.