Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Слънцето залязваше. Стъмваше се, но той продължаваше да се взира в надписите върху каменните плочи, бавно чезнещи в мрака. Студеният вятър рошеше косата му.
Някой се приближи, без да се опитва да се крие. В настъпващата тъмнина Дру не можеше да види добре кой е, но не се разтревожи, тъй като човекът вървеше съвсем открито. Различи нещо бяло на фона на тъмно палто. Превръзка през рамо. Отец Станислав.
Свещеникът се приближи до него и почтително запита:
— Преча ли? Мога да почакам в колата.
— Не, останете, ако искате. Нямам нищо против вашата компания. Как разбрахте, че ще дойда тук?
— Доста добре те познавам вече и мисля, че мога да предвидя действията ти. В случая обаче тази сутрин си казал на Арлийн къде ще бъдеш. Надявам се няма да й се сърдиш, че ми е съобщила каквото си й доверил.
— Ни най-малко. Вярвам на преценката й.
— Толкова е спокойно тук.
— Да, спокойно е — повтори Дру и изчака свещеникът да се доизкаже.
— Когато се срещнахме за първи път — с плътен глас каза отецът — ме попита за пръстена ми. Казах ти, че един ден, когато се опознаем, ще ти обясня.
— За братството на камъка? — запита Дру с нарастващо нетърпение.
— Да.
Рубинът беше толкова наситено червен, че проблясваше дори в здрача. Отецът потърка повърхността му, където беше гравиран познатия знак — пресичащите се сабя и кръст.
— Това е копие на пръстен от времето на кръстоносците. Историческа ценност. Изучавал ли си история?
— Слушам ви внимателно, ако това искахте да проверите.
Отец Станислав се засмя.
— Палестина, 1192. Третият кръстоносен поход. Получили благословия от папата, армиите на Франция и Англия нападат Свещената земя, за да я отнемат от мюсюлманите, от неверниците. Но след победоносното превземане на Акра между френската и английската армии започват търкания. Както знаеш, англичаните открай време предявяват претенции към значителни територии във Франция. Френският крал Филип използва възможността да си осигури контрол над спорните области, докато английският крал Ричард и армията му са все още в Свещената земя и продължават кръстоносния поход. Изтегля армията си и се връща във Франция.
— Политика — презрително каза Дру.
— Но прозорлива. И успешна. Преди французите да се върнат в Европа, хора от разузнаването им се срещат с английските си събратя. Въпреки политическите си различия, в знак на уважение към чистия професионализъм, французите са предложили да им помогнат да разрешат един все по-опасен проблем, с който англичаните едва ли биха се справили сами. Убийците.
— Да. Първите от този род. Тези, които са поставили началото на тероризма.
— Доказано е, че кръстоносците са били тероризирани. Те са били рицари и са се биели според своя морален кодекс — лице в лице, честно и открито. Не са имали опит с врагове, които са действали според своите разбирания и ги нападали изневиделица, използвайки прикритието на нощта, като се промъквали тайно в палатките им и ги убивали докато спят — невъоръжени и безпомощни. С особено удоволствие са отрязвали главите на жертвите си — кръстоносци, и са ги поставяли на олтара по време на служба на следната сутрин. Тези варварства са обърквали до такава степен кръстоносците, че те са мислели, че е дошъл краят на света.
— Целта на тероризма.
— Точно така. Да убиваш, за да деморализираш. Но френските офицери предложили разрешение на проблема, преди да си заминат. „На огъня отговаряй с огън. Използвай убийци, за да се бориш с убийци. Освободи ги от чувството им за морал, защото убийците са аморални.“ Това предложение срещнало сериозни възражения от страна на англичаните. „Да паднем до нивото на враговете си? Никога!“ Но накрая приели, защото убиецът-християнин щял да бъде покръстен мюсюлманин, а не някой от тях самите. Палестинец, който е приел католическата вяра. Един монах от Бенедиктинския манастир в Монте Касино, Италия. Поради произхода си познавал традициите на убийците. Бил от тяхната раса и лесно можел да се смеси с тях. Убиец, срещу убийците, терор срещу терора. Но неговият тероризъм е бил по-различен. Той е убивал с благословията на папата, в името на Бога. Свещен тероризъм.
Дру слушаше с нарастващо безпокойство. Тъмнината като че ли го задушаваше.
— Християнското име на монаха е било отец Джером. Мюсюлманското не е установено с точност, въпреки че в легендите се разказва за Хасан ибн ал Сабах — не знам дали е божествено съвпадение, но името е същото като това на първия от мюсюлманските убийци. Приемам го само като народно творчество. Що се отнася до успеха на начинанието му обаче, той е несъмнен. Наистина е успял да предизвика ужас и объркване сред убийците. Когато третият кръстоносен поход е свършил, а с това и службата му в името на Бога, той се е върнал в манастира в Монте Касино, където са го наградили с почести и награди за заслугите му.