Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Момичето, което си играеше с огъня. Книга 2». Краткое содержание книги:
Още с излизането си през 2005 г. трилогията има зашеметяващ световен успех, като първият том получава наградата „Стъклен ключ“ за най-добър скандинавски роман за 2005 г., а вторият е определен за криминален роман на 2006 г. от Шведската академия за криминална литература. До момента от трите книги по света са продадени над 62 милиона екземпляра.
Ексцентричната и асоциална Лисбет Саландер, на която никой компютър не може да се опре, попада в центъра на драматични събития, свързани със загадъчното й минало. Обвинена в тройно убийство и въвлечена в гонитба на живот и смърт, в която тя е мишената, Лисбет решава веднъж завинаги да скъса със сенките от миналото, да накаже тези, които го заслужават.
По същото време Микаел Блумквист започва да работи върху един невероятно горещ репортаж, свързан с търговия със секс робини. Много от замесените в случая са високопоставени обществени личности.
Докато трае разследването на „Милениум“ и на полицията, съдбите на Микаел Блумквист и Лисбет Саландер отново се пресичат при изключително драматични обстоятелства, които ще им помогнат да открият пътя един към друг.
Стиг Ларшон (1954–2004) е известен шведски журналист и писател, основател на фондацията „Хил“, чиято цел е да открива и описва антидемократичните, дясноекстремистките и расистките тенденции в обществото и в печата. Успоредно на обществената си дейност пише и криминалната поредица „Милениум“. През 2004 г. предава за печат първите три книги и умира от инфаркт, без да дочака появата им на книжния пазар. Носят се непотвърдени, че смъртта му не е случайна, че е свързана с дейността му на разследващ журналист.
– „Ивъл Фингърс“? Що за група е това?
– Изглежда, са се занимавали с нещо окултно. Събирали се и буйствали.
– Само не ми казвай, че Саландер ще се окаже и някаква проклета сатанистка – рече Бублански. – Медиите ще полудеят.
– Група лесбийки сатанистки – намеси се Фасте услужливо.
– Хасе, отношението ти към жените е като от каменната ера – рече Соня Мудиг. – Дори аз съм чувала за „Ивъл Фингърс“.
– Така ли? – изненада се Бублански.
– Това е дамска рок банда от началото на деветдесетте години. Не се ползват със статуса на звезди, но придобиват известност за кратко.
– Добре, значи са сатанистки, лесбийки и рокаджийки – рече Ханс Фасте.
– Добре, стига глупости. Хасе, двамата с Кърт ще разберете кои са членовете на групата и ще се срещнете с тях. Знаем ли за още познати на Саландер?
– Не са много, като се изключи бившият ѝ попечител Холгер Палмгрен. Той обаче се намира в санаториум след прекаран удар и явно е доста болен. Честно казано, не мога да твърдя, че открих какъвто и да било приятелски кръг. Все още не сме намерили жилището ѝ и не разполагаме с неин бележник с адреси, но, както изглежда, няма никакви близки познати.
– Няма човек, който да може да живее като призрак в обществото, без да остави следи. Какво мислите за Микаел Блумквист?
– Не сме го следили, но на няколко пъти му се обадихме през почивните дни – рече Фасте. – В случай че Саландер се появи. Блумквист се прибра вкъщи веднага след работа и като че ли не е напускал апартамента си през почивните дни.
– Трудно ми е да повярвам, че той има нещо общо с убийствата – рече Соня Мудиг. – Всичко казано от него досега е вярно, а и има алиби за цялата вечер.
– Но познава Саландер и е свързващото звено между Саландер и двойката в Еншеде. Освен това разполагаме със свидетелските му показания, че двама мъже са нападнали Саландер седмица преди убийството. Какво мислите за това? – попита Бублански.
– Блумквист е единственият свидетел на нападението… Ако изобщо е имало такова – рече Фасте.
– Значи мислиш, че Блумквист си измисля или лъже?
– Не знам. Цялата тази история ми звучи като пълна небивалица. Възрастен мъж да не може да се справи с момиче, което тежи четирийсет килограма.
– Защо му е на Блумквист да лъже?
– Може би за да отвлече вниманието от Саландер.
– Нещо не се връзва. Нали Блумквист лансира теорията, че двойката в Еншеде е убита заради книгата, върху която работи Даг Свенсон?
– Глупости – рече Фасте. – Саландер е извършителката. Защо му е на някой да убива попечителя ѝ, за да затвори устата на Даг Свенсон? А и кой… Някой полицай?
– Ако Блумквист разгласи теорията си публично, ни очаква същински ад. Всички ще обвиняват полицията – рече Кърт Свенсон.
Колегите му кимнаха.
– Добре – рече Соня Мудиг. – Защо е застреляла Бюрман?
– И какво означава татуировката му? – попита Бублански и посочи снимката на корема на Бюрман.
АЗ СЪМ САДИСТИЧНА СВИНЯ, ОТРЕПКА И ИЗНАСИЛВАЧ.
Групата се умълча.
– Какво е мнението на лекарите? – попита Буман.
– Татуировката може да е на една, две или три години. Свързано е със степента на кръвоснабдяване на кожата – рече Соня Мудиг.
– Можем да предположим, че Бюрман едва ли я е направил доброволно. Вярно е, че има луди хора, но това едва ли е популярен мотив сред любителите на татуировки.
Соня Мудиг размаха показалец.
– Патологът каза, че татуировката изглежда ужасно. Дори аз самата го забелязах. Тоест, направена е от пълен аматьор. Иглата е влизала на различна дълбочина, а освен това самата татуировка е доста голяма и се намира на много чувствителна част от тялото. Процедурата като цяло трябва да е била доста болезнена и може да бъде определена като нанасяне на тежка телесна повреда.
– Само че Бюрман не е подал оплакване в полицията – рече Фасте.
– И аз нямаше да го сторя, ако някой татуираше на корема ми подобно послание – каза Кърт Свенсон.
– Разполагам с още нещо – продължи Соня Мудиг. – То би могло да докаже, че посланието на татуировката е истина и Бюрман е садистична свиня.
Тя отвори папка с разпечатани снимки и ги даде на останалите.
– Това е само малка част от намереното на твърдия диск на Бюрман. Снимките са свалени от интернет. Компютърът му съдържа около две хиляди подобни фотоси.
Фасте подсвирна с уста и размаха снимка на жена, завързана в брутално изкривена поза.