Венец от трева (Част I: Предсказанието)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част I: Предсказанието)». Краткое содержание книги:
— Защо двамата с чичо си не дойдете у дома ми, Марк Ливий, та да пийнем по чашка от превъзходното ми вино? — предложи Марий.
Колкото и да беше научил за хората през шейсет и двете си години живот върху майката Земя, той никога не би предположил, че само от една подобна реплика, при това изречена възможно най-любезно и приятелски, на Друз може така да му се сгърчи лицето от болка, от очите му така внезапно да рукнат сълзи… Той се покри в тогата си, за да скрие женствената си реакция, и даде воля на мъката си. Така плака в продължение на дълги минути, сякаш целият свят се беше срутил под краката му, докато двамата мъже се опитваха по някакъв начин да се оправят в абсурдната ситуация, като го тупат дружески по гърба или се опитват да се сетят за нещо утешително. Най-накрая на Марий му хрумна блестяща идея и като бръкна в синуса на тогата си, извади оттам носна кърпа, която пъхна под импровизираната качулка на Друз.
Трябваше да изчакат още известно време, преди той да се съвземе, да остави дрехата си и да обърне внимание на хората пред себе си.
— Жена ми умря вчера — обясни и продължи да хълца.
— Знаем, Марк Ливий — кимна му Марий.
— Мислех си, че не съм го приел толкова тежко, но днешното заседание ме довърши съвсем. Съжалявам, че ви накарах да ми отделяте толкова време.
— Мисля, че нещото, което ще ти дойде най-добре — рече Марий, докато слизаше надолу по стълбите, — е чаша фалернско вино.
Оказа се прав. След като изпи една чаша от фалернското вино на Гай Марий, Друз започна да се чувства малко по-добре. Домакинът беше сложил допълнителен стол пред писалището си, за да могат тримата да се чувстват еднакво удобно.
— Е, поне опитахме — въздъхна примиренчески Рутилий Руф.
— Нямаше дори защо да си правим труда — избоботи недоволно Марий.
— Не съм съгласен, Гай Марий — възрази Друз. — Цялото заседание беше внесено дума по дума в протокола. Лично видях как Квинт Муций дава нареждания на двамата писари, които изписаха всичко казано от вас двамата, също както и от Скавър и Крас Оратор. Някой ден, след години, когато събитията покажат кой е бил прав, ще се намери човек, който да прочете речите ви и да научи останалите, че не всички римляни се раждат с празни глави и големи усти.
— Предполагам, че и това представлява известно утешение, макар че повече бих се радвал, ако празните глави не бяха приели толкова единодушно предложението за последните две клаузи в лекс Лициния Муция — каза Рутилий Руф. — Работата е там, че всички живеят сред италийци, но никой не знае нищичко за тях!
— Така е — съгласи се Друз. Остави чашата си на писалището и позволи на Марий да му я напълни отново догоре. — Ще се стигне до война.
— Не, само до война не! — уплаши се изведнъж вуйчо му.
— Напротив, война ще има. Освен ако аз или някой друг вместо мен успее да спре навреме лекс Лициния Муция и да дари с равни права цяла Италия. — Той отново отпи от виното. — Кълна се в паметта на покойната си съпруга — рече и този път решително спря сълзите си, — че нямам нищо общо с фалшифицирането на списъците. Но още в мига, в който разбрах, че те наистина са били фалшифицирани, разбрах и кой го е сторил. Става дума не само за приятеля ми Силон и неговия приятел Мутил, а за водачите на всички италийски народи. Не мисля някой от тях да се е надявал, че планът им ще успее. Според мен цялата работа е била просто да се даде знак на римляните, че е крайно време да установят пълно равенство на полуострова. Ако ли не, никой не може да избегне войната!
— Но те не разполагат с нужната организация, за да подготвят победоносна война — обади се Марий.
— Гледай да не се изненадаш неприятно, ако проучиш по-отблизо въпроса — предупреди го Друз. — Доколкото мога да съдя по някоя и друга случайна реплика на Силон, а не виждам защо да не му вярвам на него, поне от няколко години сред италийците се говори открито за война. Поне от Араузио насам. Нямам сигурни доказателства, но добре знам що за човек е Квинт Попедий Силон. Ако всички са като него, то навярно от доста време насам Италия се готви за война. Щом някое от момчетата им навърши седемнайсет, веднага го взимат да се учи за войник. И защо не? Кой може да ги обвини в скрити намерения, след като винаги могат да се оправдаят с бъдещето, когато Рим отново ще поиска от съюзниците си попълнения за оредялата си армия? Кой би могъл да ги укори, че се въоръжават? Та нали когато Рим поиска от съседите си легиони, те ще трябва да бъдат, освен другото и въоръжени?