Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Той отново доби нежно изражение.
— Зная. Трябва да съм търпелив с нея. Освен това тя е толкова млада, не знае почти нищо за света.
Замълчах и си казах, че аз самата бях много млада, когато родителите ми ме тласнаха в неговите обятия и че на мен никога не ми беше позволено да намекна за недоволството си, а какво оставаше пък за бури от емоции.
— Ще поръчам рубини за нея — каза той. — На добродетелните жени се дават рубини, както знаете.
— Ще й харесат — отвърнах убедено.
Хенри й подари рубини, и нейната благодарност премина в нещо повече от една обикновена усмивка. Тя се върна в покоите си много късно през нощта, с измачкана рокля и с шапчица в ръка. Аз бях в леглото и спях — никога не я чаках по цели нощи — така, както тя ме чакаше преди. Тя ме отви, за да мога да се събудя и да отпусна корсажа й.
— Правих каквото ти ми каза и той беше във възторг — каза тя. — Освен това го оставих да си играе с косите и с гърдите ми.
— Е, виждаш ли, че отношенията ви пак се затоплиха — казах аз. Отпуснах корсажа й и смъкнах полите й през главата.
— И татко ще стане граф — каза тя с тихо задоволство. — На Уилтшир или на Ормънд. Аз ще стана мистрес Ана Рочфорд, а Джордж ще е лорд Рочфорд. Баща ни пак ще замине за Европа да води мирните преговори, а брат ни — лорд Джордж — ще замине с него. Брат ни, лорд Джордж, е на път да стане един от най-предпочитаните пратеници на краля.
Аз останах с отворена уста пред толкова кралски подаръци.
— Баща ни ще получи графство?
— Да.
— А Джордж ще е лорд Рочфорд! Колко внушително — ще му хареса и още как! При това посланик!
— Това, за което винаги е мечтал.
— А аз? — попитах. — За мен има ли нещо?
Ана се излегна на ложето, остави ме да събуя обувките от нозете й и да сваля чорапите й.
— Ти ще си останеш вдовстващата лейди Кери — каза тя. — Просто другата Болейн и нищо повече. Не мога да огрея навсякъде, нали ти е ясно.
Коледата на 1529
Кралският двор трябваше да се събере в Гринич, и кралицата трябваше също да присъства. Тя щеше да получи всички почести, а Ана — да остане в сянка.
— И сега какво? — попитах Джордж. Седнах на леглото му, а той се беше изтегнал в прозоречната ниша. Слугата опаковаше багажа му за пътуването му до Рим, и от време на време той подвикваше на мудния прислужник: „Само не синята шапка, има молци“, или пък: „Не мога да понасям тази шапка, дай я на Мери за младия Хенри“.
— И сега какво? — повтори той.
— Извикаха ме обратно в покоите на кралицата, и ще трябва пак да се местя в старата си стая в нейното крило на замъка. Ана ще остане в покоите си до стрелбището съвсем сама. Мисля, че майка ни ще бъде с нея, но аз и останалите придворни дами трябва да прислужваме на кралицата, не на Ана.
— Не вярвам това да е лош знак — каза Джордж. — Той очаква много народ да се събере и да гледа коледните пиршества. Последното, което му трябва, е градските търговци да разправят, че бил невъздържан. Той иска всички да смятат, че е избрал Ана не от похот, а заради благото на Англия.
Погледнах малко притеснено към слугата.
— Няма проблеми с Джос — каза Джордж. — Доста е глух, слава Богу. Нали така, Джос?
Мъжът дори не обърна глава.
— Е, добре, остави ни насаме — каза Джордж. Мъжът обаче продължи да опакова все така упорито.
— И все пак, трябва да внимаваш — казах аз.
Джордж повиши глас.
— Остави ни, Джос, можеш да довършиш и по-късно.
Мъжът се стресна, обърна се, поклони се на Джордж и на мен, и излезе.
Джордж стана от мястото си до прозореца и се излегна на леглото до мен. Аз сложих главата му на скута си, и се настаних по-удобно.
— Смяташ ли, че някога изобщо ще се случи? — попитах разсеяно. — Имам чувството, че планираме тази сватба от сто години.
Той беше затворил тъмните си очи, но сега ги отвори и ме погледна.
— Един Бог знае — каза той. — И Бог знае колко ще ни струва това, когато се случи: да се грижим за щастието на кралицата, за безопасността на трона, за уважението на хората и светостта на църквата. Понякога имам чувството, че ти и аз сме прекарали живота си на служба при Ана, а дори не мога да разбера какво сме спечелили от това.
— И това го казваш ти — наследник на графство? Впрочем на две графства?
— Мечтаех да се отправя на кръстоносен поход и да убивам неверници — каза той. — Представях си как се завръщам в замъка си, където красивата ми жена ще благоговее пред мен и пред геройствата ми.
— А аз мечтаех за поле с хмел, за ябълкова градина и за стада овце — казах аз.