Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
Хенри закри лице с ръцете си.
— Ана!
Тя се отдръпна от него и отиде до прозореца. Останах все така с наведена над книгата глава, като се предполагаше, че чета, и аз движех пръст по редовете, макар да не виждах нито дума. И двамата — кралят и аз, неговата някогашна любовница — я наблюдавахме скришом. Напрежението в раменете й я накара да потръпне няколко пъти, докато хълцаше, а после те се отпуснаха и тя се обърна към него. Очите й бяха пълни със сълзи, а гневът беше заруменил лицето й. Изглеждаше възбудена. Отиде до него и хвана ръцете му.
— Простете ми — каза тя като непослушна ученичка. — Простете ми, любов моя.
Той я погледна така, сякаш не можеше да повярва на щастието си. Разтвори обятията си, тя потъна в тях и уви ръце около шията му.
— Простете ми — прошепна тя.
Аз се надигнах от мястото си, колкото се може по-тихо и отидох към вратата. Ана ми кимна да изляза и аз тръгнах. Затваряйки вратата след себе си, аз я чух да казва:
— Обаче ще отида в Дърам Хаус, а вие ще дадете необходимите средства, за да прекарам една весела Коледа там.
Кралицата ме приветства обратно в покоите си с тънка тържествуваща усмивка. Бедната жена си мислеше, че отсъствието на Ана означава отслабване на влиянието й. Не беше чула известния ми вече списък с обезщетения, които любовникът на Ана трябваше да й плати, задето я отпращаше от двора. Тя не знаеше, за разлика от целия кралски двор, че учтивостта на Хенри към нея по време на коледните празници беше само формална.
Ала го разбра достатъчно скоро. Той никога не вечеряше с нея насаме в покоите й. Никога не я заговаряше освен ако не го гледаха. И абсолютно никога не я канеше на танц. Всъщност, през повечето време той се извиняваше и само наблюдаваше танцьорите. В двора имаше нови момичета, които се извиваха в ръцете на партньорите си под неговия настоятелен поглед: една нова наследница на рода Пърси и едно ново момиче от семейство Сиймор. От всяко графство, което можеше да претендира да бъде представено в кралския двор, пристигаше по някое ново момиче, което да очарова краля, а защо не и да опита да завземе трона. Ала никоя не можеше да привлече вниманието на краля. Той седеше до кралицата и изглеждаше отнесен, потънал в мисли за любовницата си.
Същата вечер кралицата коленичи пред молитвения стол и дълго се моли, докато придворните дами дремеха по местата си, в очакване тя да ни отпрати да спим. Когато тя стана и се обърна, аз бях единствената будна.
— Изпозаспаха като Иисусовите ученици в Гетсиманската градина — каза тя по повод на проявеното пренебрежение по време на собственото й страдание.
— Съжалявам — казах аз.
— Все едно е дали тя е тук или не — отбеляза Катерина мъдро и с отчаяние в гласа. Тя се приведе под тежестта на шапчицата си и измъкна фибите, които я крепяха. Косата й беше така побеляла, че отбелязах колко много се беше състарила — много повече през тази последна една година, отколкото през целия си изминал живот.
— Това е просто страст, която той ще надживее — каза тя, по-скоро на себе си, отколкото на мен. — Ще се измори от нея, както се случваше с всички други досега. Беси Блаунт, вие, а сега Ана, която е само една от многото.
Аз не отвърнах.
— Само да не извърши някой грях срещу Светата Църква, докато е под нейна власт — продължи тя. — Дано той да не прегреши. Това е всичко, за което се моля. Знам, че ще се върне при мен.
— Ваше величество — казах аз тихо. — А какво ще стане, ако не се върне? Какво ще стане, ако те анулират брака ви и той се ожени за нея? Има ли къде да отидете? Имате ли някое подсигурено безопасно място, където да се оттеглите, в случай, че всичко се обърка?
Кралица Катерина обърна уморения си поглед към мен, сякаш едва сега ме забелязваше. Тя протегна ръце, за да мога да развържа горната част на корсажа й, и се обърна, така че да мога да го изхлузя през раменете й. Кожата й беше възпалена и зачервена от грубата долна риза. Не казах нищо, защото тя не обичаше придворните й дами да я виждат така.
— Аз не се готвя за поражение — каза тя простичко. — Това е все едно да предам сама себе си. Знам, че Господ ще насочи мисълта на моя Хенри обратно към мен и ние ще заживеем отново щастливо. Знам, че дъщеря ми ще стане кралица на Англия и ще бъде една от най-прекрасните кралици, които са управлявали някога. Баба й беше Изабела Кастилска — и никой не може да се усъмни, че една жена е способна да управлява кралство. Тя ще бъде принцеса, която всеки ще запомни, а на смъртния ми одър кралят ще бъде за мен сър Вярно Сърце, какъвто беше и в годините на моето моминство.