Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Кралят може да те спре — предупреди ме тя.
Обърнах се към нея и заговорих непреклонно.
— Чуй това, Ана. Ако му кажеш да ми забрани да виждам децата си, ще се обеся на твоя златист колан в новия ти дворец Дърам Хаус и ти ще си вечно проклета. Има неща, които не са лъжица дори за твоята уста. Не можеш да ме спреш да видя децата си това лято.
— Моят син — подчерта тя.
Аз трябваше да преглътна гнева си и да устоя на изкушението да я бутна от проклетия прозорец и да я оставя да потроши егоистичната си глава долу, на каменните павета на терасата. Поех дълбоко въздух и се овладях.
— Знам — казах аз уверено. — И сега отивам при него.
Отидох да се сбогувам с кралицата. Тя беше сама в покоите си и бродираше огромното покривало за олтара. Аз се поколебах на прага.
— Ваше величество, дойдох да се сбогувам с вас, защото заминавам за лятото при децата си.
Тя ме погледна. И двете знаехме, че вече не се нуждаех от нейното разрешение, за да отсъствам от кралския двор.
— Вие сте щастливка, че можете да ги виждате толкова често — каза тя.
— Така е — знаех, че тя си мисли за принцеса Мери, с която я бяха разделили още миналата Коледа.
— Но затова пък сестра ви взе вашия син — отбеляза тя.
Кимнах. Не бях уверена, че ще намеря сили да говоря за това.
— Мистрес Ана залага на силна карта. Тя желае съпруга ми и вашия син. Иска всички карти от тази боя.
Дори не посмях да я погледна, от страх, че може да прочете дълбоката ненавист в погледа ми.
— Бих желала да замина за лятото — казах аз тихо. — Ще бъде любезно от страна на ваше величество, ако ме пуснете.
Кралица Катерина се усмихна и показа дребните си, блестящи зъби.
— Обслужват ме така прекрасно — каза тя иронично. — Едва ли ще успея да забележа отсъствието ви сред тълпата придворни, които се въртят около мен.
Стоях неловко в тези тихи покои, които си спомнях изпълнени някога с весела глъчка и не знаех какво да кажа.
— Надявам се да бъда отново на служба при вас, когато се върна през септември — казах аз предпазливо.
Тя забоде иглата си в бродерията и ме изгледа.
— Разбира се, че ще бъдете на служба при мен. Аз ще бъда още тук. Не се и съмнявайте в това.
— Не се и съмнявам — отвърнах аз, но се почувствах като истинска предателка.
— Вие винаги сте били моя добра и благовъзпитана придворна дама — каза тя. — Дори когато бяхте младо и наивно девойче, вие пак бяхте добра, Мери.
Опитвах се да задуша чувството на вина.
— Иска ми се да можех да направя повече за вас — казах аз съвсем тихо. — И е имало случаи, когато съм съжалявала, че трябва да служа на други, а не на ваше величество.
— О, имате предвид Фелипес — каза тя, без да се учудва. — Скъпа Мери, аз знаех, че ще кажете на чичо си, на баща си или на краля. Погрижих се да видите добре писмото и да разберете кой е пратеникът. Исках те да сбъркат пристанището. Исках да си мислят, че са го заловили. Той занесе писмото на племенника ми. Аз избрах вас за свой Юда. Знаех, че ще ме предадете.
Почервенях болезнено от обида.
— Не мога дори да ви моля за прошка — прошепнах аз.
Кралицата сви рамене.
— Половината от придворните дами докладват какво се случва тук на кардинала, на краля или на сестра ви всеки ден — каза тя. — Научих се да нямам доверие никому. Ще посрещна смъртта като жена, която е била разочарована от своите приятели. Въпреки това, аз не съм разочарована от съпруга си. В момента той има лоши съветници и е заслепен. Но ще се осъзнае. Той знае, че аз съм неговата съпруга. Той знае, че не може да има за съпруга друга освен мен. Той ще се върне при мен.
Аз се изправих.
— Ваше величество, страхувам се, че той никога не ще го направи. Дал е дума на сестра ми.
— Тя не е негова, за да я дава — отсече кралицата. — Той е женен човек. Няма право да обещава каквото и да било на друга жена. Неговата дума е и моя. Той е женен за мен.
Нямаше какво друго да й кажа.
— Бог да ви благослови, ваше величество.
Катерина се усмихна някак тъжно, сякаш знаеше така добре, както и аз, че това беше нашето последно сбогом. Тя нямаше да бъде в кралския двор при моето завръщане. Тя вдигна ръка над главата ми за благословия и аз се поклоних.
— Нека Господ ви дари с дълъг живот и нека децата ви донесат радост — каза тя.
Хевър беше топъл и слънчев, а Катерина се беше научила да пише имената на всички ни, да срича от книжката си и да пее една френска песничка. Хенри, твърдо решен да остане неграмотен, отказваше да произнася правилно „л“ и „р“. Трябваше да го поправям по-настоятелно, но го намирах за извънредно очарователен. Той се наричаше „Хенуи“ и ме наричаше „миуа“ и само майка със сърце от камък можеше да му каже, че не говори правилно. Не му казах също, че аз съм му майка само по Божията воля; че по закон е вече син на Ана. Не можех да се заставя да му съобщя, че той е бил взет от мен и че аз съм била принудена да го оставя.