Другата Болейн

— Изпусна нервите си ли? — попитах аз, захващайки се за най-неприятната част от случката. — Какво направи той?

— Оттегли се — каза Ана печално. — Излетя от стаята като опарена котка. Но нали виждаш какво се оказва? Не може да понесе мисълта, че съм недоволна от него. Танцува като кукла на конци заради мен.

— Засега — предупредих я аз.

— О, довечера ще бъда добра с него, както му обещах. Ще се нагиздя, ще пея и ще танцувам само за него.

— А след вечерята?

— Оставям го да ме докосва — призна си тя неохотно. — Давам му да гали гърдите ми и да провира ръката си под полите ми. Ала никога не се събличам, когато сме заедно. Просто не смея.

— Доставяш ли му удоволствие?

— Да — каза тя. — Той настоява за това и не виждам как мога да го избегна. Но понякога… — тя стана от стола си до прозореца и застана в средата на стаята. — Сваля си панталона и слага члена си в ръката ми — това ме кара да го ненавиждам. Чувствам го като обида спрямо себе си: да ме използва по този начин, а след това… — тя замълча, задавена от гняв. — Тогава той стига върха на удоволствието си и изригва като някой проклет кит и всичко се измокря, изпоцапва се, а аз си мисля… — тя удари дланта си с юмрук. — Мисля си, Боже, о Боже, така имам нужда от дете, а всичко това се пилее на вятъра! Пилее се в ръката ми, а мястото му е в утробата ми! За Бога! Не само, че е грях, но и истинска лудост!

— Винаги ще има още — казах аз практично.

Тя ме погледна като обсебена.

— Да, но аз невинаги ще мога да дам това „още“ от себе си — отвърна тя. — Той е луд за докосването ми, ала това е, защото ме е чакал цели три години. А ако аз трябва да чакам още три? Как да запазя красотата си? Как да остана плодовита? Той може да си остане похотлив и на шейсет години, а аз?

— Да не би да падаш в очите му? — попитах я. — Това, което правиш с него, са номера на уличница.

Ана поклати глава.

— Нали трябва да правя нещо, за да поддържам огъня на страстта му. Трябва да го примамвам и да го отблъсквам едновременно.

— Можеш да правиш и други неща — отзовах се аз.

— Кажи какви.

— Можеш да го оставиш да те гледа.

— Какво да го оставя да гледа?

— Да те гледа, докато се галиш. Той го обожава. Почти се разплаква от страст.

Тя изглеждаше извънредно притеснена.

— Срамота.

Аз се изсмях кратко.

— Оставяш го да те гледа как събличаш дрехите си, но една по една и много бавно. Най-накрая сваляш долната си риза и се разтваряш отдолу, за да види какво криеш там.

Тя поклати глава.

— Не бих могла да го направя…

— Освен това можеш да го направиш с уста — едва сдържах смеха си от нейната свенливост.

— Какво? — тя ме погледна с неприкрита погнуса.

— Можеш да коленичиш пред него и да го поемеш в устата си. Той много обича и това.