При нас нещата не вървят. Кампеджо обяви днес, че не може да вземе никакво решение без папата. Съдът е отложен, Хенри е посинял от яд, а сестра Ви не е на себе си.
Ние всички ще тръгнем на път, колкото се може по-скоро, а кралицата ще оставим сама със срама й.
Вие с Мери трябва да се върнете и да бъдете с Ана, защото никой освен вас не може да се справи с нейния характер.
Болейн
— Аз няма да отида — заявих кратко и ясно.
Бяхме останали в голямата зала след вечеря. Баба Болейн си беше легнала, а децата спяха дълбоко в собствените си легълца, след като бяха прекарали целия ден в бягане, криене и игри на топка.
— Аз ще трябва да отида — каза Джордж.
— Те ми казаха, че мога да прекарам лятото с децата си. Така ми обещаха.
— Но ако Ана има нужда от теб…
— Ана винаги има нужда от мен и винаги има нужда от теб. Тя винаги има нужда от всички нас. Тя се опитва да направи нещо абсурдно — да развали брака на една добра жена и да я избута от трона й. Разбира се, че за това ще й е необходима цяла армия. Човек винаги има нужда от цяла армия, за да извърши преврат с измама.
Джордж погледна към вратите на залата, за да се увери, че бяха затворени.
— Подбирай думите си.
Аз свих рамене.
— Това е Хевър. Ето защо дойдох в Хевър. За да мога да говоря каквото пожелая. Да кажа на всички тях, че са ми дошли до гуша. Кажи им, че има опасност да съм заразена от потната болест. Предай им, че ще дойда веднага, след като се възстановя напълно.
— Става въпрос за нашето бъдеще.
Аз повдигнах рамене с безразличие.
— Ние изгубихме. Всеки го знае освен нас самите. Катерина ще задържи краля при себе си, както си е редно. Ана ще му стане любовница. Ние никога няма да се доберем до английския трон. Не и това поколение. Ще трябва да се надяваш, че Джейн Паркър ще ти роди красиво момиченце. После можеш да я хвърлиш в тази вълча бърлога и да чакаш да видиш кой ще я сграбчи първи.
Той се изсмя остро на думите ми.
— Заминавам утре. Не можем всички да се предаваме.
— Ние изгубихме — казах аз без следа от емоции. — Няма нищо срамно в това да се предадеш, когато си напълно разгромен.
Скъпа Мери,
Джордж ми каза, че не си дошла в двора, защото смяташ, че каузата ми е загубена. Внимавай много на кого казваш подобно нещо. Кардинал Уолси ще изгуби имението си, земите, богатството си, както и мястото си на кралски съветник и ще бъде съсипан, защото се провали в опитите си да ми помогне. Така че не забравяй дори за миг, че ти също работиш за мен и че аз няма да бъда благосклонна към човек, който изпълнява службата си, без да дава всичко от себе си.
Аз въртя краля на пръста си, той е марионетка в ръцете ми. Няма да се оставя да бъда победена от двама старци и от тяхната липса на смелост. Думите ти са прибързани, щом говориш за моя провал. Посветила съм живота си на целта да стана кралица на Англия. Щом съм казала, че ще го направя, това означава, че ще го направя.
Ана
Върни се в Гринич през есента, без да отлагаш.
Есента на 1529
Всичко, с което Ана беше заплашила Уолси, се изпълни, и нашият чичо Хауърд, и херцогът на Съфолк, любимият приятел и зет на краля, бяха онези, които имаха щастието да поемат в ръцете си Големия печат на кралството от изпадналия в немилост кардинал. Те, разбира се, щяха да грабнат и своя дял от неговите богатства.
— Нали ти казах, че ще го разгромя — отбеляза Ана самодоволно. Седяхме и четяхме в прозоречната ниша на нейната приемна зала в новото й жилище в Лондон, Дърам Хаус. Надничайки през прозореца, Ана можеше да види замъка Йорк, откъдето кардиналът някога бе упражнявал върховната си власт и където тя беше ухажвана от Хенри Пърси.
