Другата Болейн
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Тюдорите #2
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владка Кочешкова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Другата Болейн». Краткое содержание книги:
— Какви глупци — каза Джордж и затвори очи.
След няколко мига той вече спеше. Държах го нежно и гледах как гърдите му се повдигат леко, облегнах главата си на облицованата с брокат табла на леглото, затворих очи и сама се унесох в сън.
В съня си чух как вратата се отваря и лениво отворих очи. Не беше завръщащият се слуга на Джордж, нито пък Ана беше решила да ни потърси. Някой беше натиснал бравата крадешком, и беше открехнал вратата като шпионин. Беше съпругата на Джордж, по настоящем лейди Рочфорд, която подаде глава и огледа стаята да ни види.
Тя не подскочи, когато ни видя заедно на леглото, а аз — все още в полусън и вцепенена от нейната потайност — също не помръднах. Очите ми бяха полуотворени и я наблюдавах през миглите си.
Тя продължаваше да стои на мястото си, без да мърда, и ни оглеждаше внимателно: разположението на главата на Джордж в скута ми, разкрачените ми под полите крака. Главата ми беше облегната назад, шапчицата ми захвърлена до прозореца, а косите ми — в безпорядък около отпуснатото ми в съня лице. Тя ни оглеждаше така, сякаш искаше добре да запомни всичко и да го предаде с рисунка, или пък събираше ценни сведения. Тогава, също толкова тихо, както се беше промъкнала на идване, тя излезе от стаята.
Веднага разтърсих Джордж и запуших устата му с ръка, когато се събуди.
— Шшт. Джейн беше тук. Може още да е отвън, пред вратата.
— Джейн ли?
— Жена ти, за Бога, Джейн! Твоята съпруга Джейн!
— Какво искаше?
— Нищо не каза. Тя просто влезе и ни заоглежда, както спяхме заедно на леглото; оглежда ни така известно време и се измъкна тихомълком.
— Не е искала да ме буди.
— Възможно е — казах неуверено.
— Какво има?
— Тя изглеждаше много… странно.
— Тя винаги има странен вид — каза той. — Сякаш души по следа.
— Да, точно така — казах аз. — Но когато започна да ни оглежда, аз се почувствах доста… — аз замълчах, опитвайки се да намеря точните думи. — Почувствах се наистина мръсна — казах накрая. — Все едно, че правехме нещо нередно. Все едно, че бяхме…
— Какво?
— Твърде близки.
— Та нали сме брат и сестра — възкликна Джордж. — Разбира се, че сме много близки.
— Спяхме заедно на леглото.
— Естествено, че спяхме! — възкликна той. — Какво друго можем да правим на леглото? Да се любим?
Аз се разхилих.
— Тя ме накара да се почувствам така, сякаш мястото ми не е изобщо в твоята стая.
— О, напротив. Тук ти е мястото — възпротиви се той. — Къде другаде можем да поговорим спокойно, без половината двор да ни слуша или тя да ни дебне? Просто ревнува. Би дала кралски подкуп, за да се озове в леглото с мен днес следобед, а аз по-скоро бих си сложил главата на бесилото, отколкото на скута й.
Аз се усмихнах.
— Значи, смяташ, че тя няма никакво значение?
— Никакво — каза той лениво. — Тя ми е съпруга. Мога да се справям с нея. И както са тръгнали нещата с браковете, мога просто да я изпъдя и да си взема някоя хубавица.
Ана категорично отказваше да прекара коледните празници в Гринич, след като тя самата нямаше да е в центъра на вниманието. Въпреки многобройните обяснения на Хенри, че така щеше да е по-добре за общата им кауза, тя му се нахвърляше с обвинения, че той предпочита кралицата до себе си.
— Ще замина! — кресна му тя. — Няма да стоя тук и да търпя пренебрежителното ви отношение. Ще отида в Хевър. Ще бъда там по времето, отредено за коледните пиршества. Или пък може да се върна отново във френския кралски двор. Баща ми е там и мога да прекарам по-приятно, струва ми се. Във Франция винаги съм се радвала на истинско възхищение.
Той пребледня, сякаш тя го бе пробола с нож.
— Ана, любов моя, не говори така.
Тя му се нахвърли.
— Ваша любов ли? Даже не ме искате до себе си за Коледа!
— Искам ви и в коледния ден, както и през всеки друг ден в годината. Ала ако Кампеджо все още продължава да докладва на папата, аз искам той да разбере, че ако се отвръщам от кралицата, имам за това най-непорочни и възвишени основания.
— А аз съм порочна, така ли? — попита тя, захващайки се за думата.
Сега тя използваше бързия си ум, с който беше омаяла Хенри, като оръжие срещу него. И той беше точно толкова безпомощен сега, колкото беше и тогава.
— Любов моя, за мен вие сте истински ангел — каза той. — И аз искам целият свят да го узнае. Заявих на кралицата, че вие ще станете моя съпруга, защото сте най-добрата в цяла Англия. Така й казах.
— Значи ме обсъждате с нея? — извиси се гласът й. — О, не! Това е нова обида. А тя вероятно ви отвръща, че въобще не съм толкова добра. Сигурно ви казва, че когато съм била нейна придворна дама, не съм била никакъв ангел. Вероятно даже добавя, че не съм достойна да шия ризите ви!