Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
защото от страшилището Уорик
се плашехме ний всички. Монтагю,
аз тебе търся! Твоят ред сега е,
че инак в гроба Уорик ще скучае!
Излиза.
УОРИК
Ах, кой е тук? Приятел или враг,
кажи ми, друже: кой е победител,
Йорк или Уорик? Но защо ли питам —
туй тяло изпосечено, тез кърви,
таз слабост, туй заглъхващо сърце
ми казват, че след малко ще предам
останките си тленни на пръстта,
а на врага — честта от тази битка!
Така под ударите на дърваря
загива кедърът, чиито клони
са приютявали орела царствен,
в чиято сянка кралят лъв е дремал,
и който извисявал е върха си
дори над вечното дърво на Зевса162
и защитавал немощните храсти
от яростния зимен горолом.
Очите ми, които, ето вече
смъртта покрива с черното си було,
по-остро и от слънцето по пладне
проникваха в измените на двора
и хората сравняваха тез бръчки
по челото ми, пълни с кръв сега,
със кралски гробници, защото кой
бе този крал, комуто да не можех
да изкопая гроба, кой монарх
посмяваше за миг да се усмихне,
когато Уорик беше сключил вежди?
И ето, всичко, цялата ми слава —
оваляна във прах и кръв! Къде са
дворци, градини, замъци? От всички
земи, които имах, ми остава
едно парче като за моя ръст.
Какво са власт, богатства? Прах и пръст!
Постигай приживе каквото щеш,
накрая все ще трябва да умреш!
Влизат Оксфорд и Съмърсет.
СЪМЪРСЕТ
Ах, Уорик, ако беше оцелял,
загубеното щяхме да си върнем!
Кралицата е слязла на брега —
сега узнахме го — с голяма сила;
да имаше в теб сила да избягаш!
УОРИК
Да имах, не бих бягал!… Монтагю,
любими братко, ако си наблизо,
вземи ръката ми и със целувка
задръж за миг духа ми, да не литне!
Не ме обичаш, виждам, инак с плач
измил би, братко, спечената кръв,
която не ми дава да говоря!
По-бързо, Монтагю, или съм мъртъв!
СЪМЪРСЕТ
О, Уорик, Монтагю те изпревари
и теб зова до сетния си дъх.
„Предайте моя поздрав — така каза —
на храбрия ми брат!“ И още много
опита се да каже, ала то
неясно като гръм във сводест зимник
за мен остана; чух да казва само
с последно хъркане: „Прощавай, Уорик!“
УОРИК
Мир на праха му! Бягайте, милорди!
До среща на небето!
Умира.
ОКСФОРД
Преди туй
кралицата да срещнем тука долу!
Побързайте!
Излизат, като изнасят тялото на Уорик.
Трета сцена
Другаде на бойното поле.
Тръбен звук. Влизат Крал Едуард, Ричард, Кларънс и други.
КРАЛ ЕДУАРД
Дотук съдбата ни лети нагоре
и ни венчава с лаврови венци,
но сред сияйното небе съзирам
един опасен черен облак, който
насочва се към славното ни Слънце163
и, виждам, ще го стигне, преди то
да влезе в свойте западни покои:
с набраните във Галия войски
кралицата е минала Ръкава
и се насочва да се срещне с нас.
КЛАРЪНС
От първия ветрец тоз черен облак
ще се разсее или върне там,
отдето е дошъл. Лъчът на Йорк
ще изсуши зловредните му пари —
не всеки облак, знаем, носи буря!
РИЧАРД
Тя води трийсет хиляди войници
по груби сметки. Съмърсет и Оксфорд
са слели с нея своите войски.
Ако успее да си вземе дъх,
ще се окаже равна с нас по сила.
КРАЛ ЕДУАРД
От предани приятели узнахме,
че тяхна цел е Тюксбъри. Ще тръгнем
и ний за там. Надвихме ги край Барнет,
а „весел дух скъсява дълъг път“;
162
„… дърво на Зевса…“ (мит.) — става дума за дъба.
163
„… славното ни Слънце…“ — слънцето било гербовият знак на рода Йорк.