Том 6 (Исторически драми) [bg]

РИЧАРД

Какво? Кръвта на Ланкастър се стича

към плочите надолу! Аз пък мислех,

че както е честолюбива, трябва

нагоре да се вдига. Бедни Хенри,

виж, мечът ми по тебе лее сълзи.

Дано такива — пурпурни — се леят

от всеки, който мисли зло на Йорк!

Ако искра живот мъжди във тебе,

върви, върви във ада. И кажи им,

че те изпраща Ричард, който няма

ни жал, ни страх, ни обич!

Промушва го отново.

                        Тези думи,

които той изрече, бяха верни:

от майка си съм чувал много често,

че бил съм се родил напред с краката.

Защо пък не? Не съм ли имал право

да бързам да изтребя тез, които

отнели са ни правото? Жената,

която ме поела, така казват,

извикала: „О, Господи Исусе,

той има зъби!“ И така било,

и туй говорело, че аз съм щял

да хапя, да ръмжа и да разкъсвам!

Тогава, щом небето е създало

тъй криво тялото ми, нека адът

изкълчи съответно и ума ми!

Аз нямам братя! Инак съм издялан,

не като тях. И обичта, която

наричат беловласите „небесна“,

да никне и цъфти у всички други,

които си приличат, не у мен!

Аз сам съм. Сам за себе си. Така че

пази се, Кларънс, ти деня ми сенчиш,

но аз съм ти приготвил мрачна нощ:

такива предсказания ще пусна

в слуха на Едуард, че той ще почне

да тръпне за живота си и аз,

за да прогоня неговия страх,

ще стана твойта смърт. Сега крал Хенри

и малкия му принц ги няма вече —

твой ред е, Кларънс, после ред на друг,

додето стана пръв над всички тук!…

Ще хвърля тялото във друга стая

и там ще тържествувам и играя!