Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
На табелката пишеше, че вторият кораб се казва „Лейди Пенрин“.
— От Ливърпул е, строен е специално да прекарва роби — намеси се Арън Дейвис, един от новодошлите бристълчани. — Както личи, нов-новеничък е. Тоя лорд Пенрин явно е голям смелчага, щом е пуснал благоверната си на такова пътешествие.
— Не виждам някой да се качва на него — отбеляза Бил Уайтинг.
— Ти не бери грижа, ще напълнят и „Лейди Пенрин“ — вметна Ричард.
Оставиха ги да се качват сами с багажа по дълга три и половина метра въжена стълба, водеща към отвор в планшира насред кораба. Хората пред групата на Ричард не мъкнеха сандъци и въпреки това веригите им се заплетоха в пръчките на стълбата и подпорите, никой обаче не се показа горе на палубата да им помогне.
За късмет веригата, с която бяха оковани всички, беше доста хлабава и разстоянието между хората можеше да се скъсява и увеличава.
— Съберете се на едно място и отпуснете цялата верига откъм моя край — нареди Ричард, когато дойде и техният ред.
Метна горе двете торби, закрепи сандъка върху веригите между китките си, така че те да поемат тежестта, и забърза нагоре, да не би някой все пак да се е престрашил да му отмъкне чувалите. Щом стъпи на палубата, си събра багажа и пое сандъците, които неговите хора му подадоха.
Двете големи и едната малка лодка на „Александър“ бяха спуснати от палубата долу във водата, така че Ричард и трите групи от западните краища намериха къде да се дръпнат, за да не пречат на останалите. Първоначалното му впечатление бе, че горе цари суматоха — тук-там на гроздове се бяха струпали морски пехотинци в алени куртки, които гледаха кръвнишки, при подвижното оръдие върху перилата на квартердека стояха двама издокарани в бойни униформи флотски офицери и двама ефрейтори, по вантите се бяха покатерили моряци, които зяпаха, все едно са на мерата, където скоро ще започне борба. „Какво ли следва от тук нататък?“ — помисли Ричард. И понеже нямаше кого да попита, загледа как суматохата става още по-голяма. Много преди на палубата да са се качили всички единайсет групи, тя приличаше на същински зверилник, впечатление, засилвано от десетките кози, овце, свине, гъски и патици, които, подгонени от десетина превъзбудени псета, се стрелкаха насам-натам. Ричард усети, че някой го гледа вторачено отгоре, отметна глава и видя огромен пъстър котарак, който се беше наместил удобно върху една ниска рейка и наблюдаваше отегчено и без да мига бъркотията долу. Нямаше и един-едничък тъмничар — надзирателите вече не носеха отговорност за изселваните каторжници и си бяха останали на „Церера“.
— Войници — прошепна Били Ърл, родом от селце в Уилшир.
— Морски пехотинци — поправи го Неди Перът. — Виж, куртките им отпред са бели. Войнишките са с жълто отпред.
Най-после от квартердека с напета стъпка слезе един старши лейтенант от флотата, който се огледа с грозен блясък във воднистосините очи.
— Аз съм — викна той колкото му глас държи — старши лейтенант Джеймс Шарп от Петдесет и пета портсмутска рота! Вие, каторжници, сте подчинени на мен и на никой друг, освен на морската пехота на негово величество. Наш дълг е да ви храним и да се постараем да не пречите на никого, включително на нас. Ще изпълнявате, каквото ви казват, и няма да говорите, освен ако не ви питат нещо. — Той посочи зейналия люк при гротмачтата, откъм кърмата. — Слизайте заедно с партакешите долу, група по група. Сержант Найт и ефрейтор Фланъри ще слязат с вас и ще ви покажат кой къде да се настани, преди това обаче нека ви обясня някои неща. Ще се качвате на койките, които ви посочи сержантът, и няма да ги сменяте, понеже всеки ден ще ви броим и ще ви проверяваме по номера. Всеки разполага с по половин метър, ни повече, ни по-малко: трябва някак да сместим двеста и десет души, а мястото не е много. Ако се спречкате, бой с камшика. Ако откраднете нечия дажба, бой с камшика. Ако говорите, без да ви питат, бой с камшика. Ако искате неща, които не са ви позволени, бой с камшика. Ефрейтор Сампсън е биячът на ротата и се гордее много със своята работа. Ако ви се лежи — а вие няма какво друго да правите, освен да лежите, — не си търсете белята, за да не ви разкървавят гърба. А сега се размърдайте!
Той се завъртя на пети и с все същата напета стъпка се върна на квартердека, при оръдието.
Макар и сред затворниците да нямаше много шотландци, Ричард веднага позна по говора, че Шарп е от Шотландия — беше чувал, че повечето офицери във флотата са оттам.