Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— При мен, момиче! — викна й Брандос. — При мен! Бързо!
Тя се насочи към познатия глас и Брандос я хвана за ръката и викна:
— Легни!
Тя се просна по очи на земята, а той се хвърли върху нея и изгаси пламъците с тялото си. Над тях Джоми продължаваше да размахва меча си срещу демоните.
Изведнъж сякаш отникъде бликна сноп ярка светлина, удари два демона отзад и ги повали на колене. Те започнаха да се гърчат и след миг изчезнаха в ослепително изригване.
Джоми вдигна глава и видя във въздуха над стелещия се дим четири фигури — Пъг, Магнус и другите двама магьосници. Рандолф и Саймън не владееха разрушителната магия, но познаваха достатъчно много ударни заклинания, за да нанесат поражения на демоните.
— Пъг! — извика Джоми обнадеждено и се нахвърли върху демоните, като остави на Брандос да се погрижи за Сандрина. Каквито и наранявания да бе получила, те не й попречиха след миг да се присъедини с боздугана си към него, при това с такава ярост, че демоните трепнаха и отстъпиха.
Исполинският демон бе зашеметен от разбиването на тотема и Амиранта и Крийган се възползваха от това, за да се заемат със сложния ритуал по прогонването. Напевите им бяха почти в синхрон, макар да произнасяха различни слова. Но завършиха едновременно и в същия миг огромният демон просто изчезна.
Изведнъж балансът на битката се промени. Изгубили капитана си, по-дребните демони затърсиха начин да избягат. Някои владееха заклинания, с чиято помощ да се прехвърлят в своето царство, но другите просто бяха изоставени. Още магьосници, дори тежко ранени, се присъединиха към общото усилие и сега вече демоните бяха напълно обкръжени.
— Внимавайте! Веднъж вече ни устроиха клопка! — викна Брандос.
Пъг запрати масивен сноп от енергия, но вместо да удари скупчилите се демони, които бяха намалели до десетина, той предизвика сгъстяване на въздуха над тях. Отекна гръм, от който ушите на всички изпукаха болезнено, и подобно на духнати свещи пламъците наоколо утихнаха.
От голямата постройка бе останало само овъглено димящо скеле.
Миранда се втурна надолу, за да участва в заключителната част на битката, но в този миг един проснат на земята демон скочи и се хвърли на гърба й.
— Не! — изкрещя Пъг, ала чудовището заби острите си зъби във врата й и го разкъса. Краката на Миранда се подкосиха и тя рухна.
Викът на Магнус отекна заедно с този на баща му. Белокосият маг протегна ръка и демонът се сгърчи и се превърна в купчина пепел. Гневът на Магнус бе неописуем и всеки демон, който го поглеждаше, хукваше да бяга. Пъг прокара истински огнен тунел през телата на демоните, докато се опитваше да се добере до жена си.
Демоните бяха унищожени за секунди.
Пъг коленичи до жена си. Безжизненият й поглед бе втренчен неподвижно в ясното небе. Атаката срещу нея бе толкова внезапна и раната толкова ужасяваща, че само най-мощните изцеряващи заклинания, и то използвани на мига, биха могли да я спасят. За кратките секунди, необходими на Пъг да се добере до нея, тя бе издъхнала.
Магнус коленичи до баща си и двамата потънаха в мълчание.
Битката бе приключила и възцарилата се тишина се нарушаваше само от пукота на тлеещите греди.
Известно време никой не промълви нито дума. Пъг пъхна ръце под неподвижното тяло на жена си и го вдигна. Лицето му изглеждаше безизразно, ала по бузите му се стичаха сълзи.
— Аз ще се погрижа за нея — каза той на Магнус. — Дръж се. Чака ни много работа.
Магнус кимна. Лицето му беше пепелявосиво, но чертите му издаваха решителност. Той се обърна към един от оцелелите ученици и попита:
— Брат ми?
Ученикът само поклати глава, после посочи към сърцевината на голямата къща, където бяха стаите на Пъг и сина му. Само димяща купчина бе останала там — и в нея се виждаха овъглени тела.
Магнус сведе глава, преглътна сълзите си и каза:
— Елате.
И поведе другите настрани.
Баща му остана неподвижен, стиснал Миранда в прегръдките си.
Стоеше насред димящите останки на дома, който бе градил десетилетия.
Епилог
Епитафия
Всички мълчаха.
Лъчите на изгряващото слънце озаряваха острова в златиста светлина. Горе на хълма тялото на Миранда бе положено на клада, загърнато в бяло ленено платно и готово да бъде изгорено. Имаше и други тела, подготвени за погребалния ритуал, но повечето бяха овъглени до неузнаваемост от пожара.