Връхлита страховит легион
- Автор: Фейст Раймонд
- Серия: The Demonwar Saga #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553805
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Връхлита страховит легион». Краткое содержание книги:
Таределите - расата на изгубените елфи, звездният народ, най-сетне са открили своя път из вселената до Мидкемия. На света, който обитават в момента, те водят неравна война с опустошителна орда демони и някога величествената им империя се е смалила до шепа оцелели. Едничката им надежда е легендата за Родния дом - изгубения свят, на който е възникнала расата на елфите; място, скрито зад завесата на времето. И сега те са убедени, че Мидкемия е тъкмо светът, който търсят.
Безскрупулни и арогантни, таределите не позволяват никой и нищо да се изпречи на пътя им, но не след дълго Пъг и Конклавът осъзнават, че не неканените гости от звездите, а демоничната орда, която ги преследва, е истинската опасност за тях. На всичко отгоре над Пъг е надвиснало пророчеството, че е осъден да гледа как всички, които обича, умират...
— Това, на което бяхме свидетели при Върховете — намеси се отец-епископ Крийган, — е било само за отвличане на вниманието. Да ни примамят надалеч, за да могат да нападнат и разрушат Конклава.
— Докато стоя на краката си — заяви Миранда гневно, — а Пъг и синовете ми са живи, Конклавът ще съществува! — И изстреля сноп ослепителна енергия, която би трябвало да изпепели демона. Вместо това той се обърна да види кой се осмелява да го нападне.
Сандрина, Амиранта и Крийган реагираха едновременно и пратиха три заклинания за прогонване. Чудовището се олюля, но не изчезна.
— Завързано е! — извика Амиранта.
— Завързано? — попита Джоми. — Как така завързано?
— Нещо го закотвя тук, в нашия свят — отговори Брандос. — Прави се, ако искаш да задържиш демон, за да не се прибере — най-често, когато трябва да свърши нещо, което му е неприятно.
— Търсете нещо, което няма място тук — викна Амиранта. — Символ, пилон, нещо, което не гори. Това ще е въжето. Разрушете го и ще можем да прогоним това чудовище.
— Нищо не виждам в този дим и пламъци — оплака се Миранда.
А междувременно чудовищният демон се съвзе и със зловеща усмивка пристъпи към тях, следван от група по-дребни подскачащи демони.
Брандос извика на Джоми и Каспар:
— Не се опитвайте да го атакувате директно! Каспар, заобиколи отляво! Джоми, ще дойдеш надясно с мен, но когато дам заповед! И гледай онези дребни дяволи да са пред очите ти! Не им позволявай да ни минат в тил! Амиранта, ти пази Крийган и Миранда.
— Разбрано — отвърна чародеят и се обърна към отец-епископа и Миранда: — Не предприемайте нищо, докато не ви кажа! — Посегна към кесията на пояса си и извади от нея едър блестящ камък. Стисна го, извика някаква дума и внезапно ги обгърна червеникав дим.
— Сега! — кресна с цяло гърло Брандос и двамата с Джоми хукнаха надясно, докато Каспар отпраши в обратна посока.
Исполинският демон нададе нов рев и десницата му профуча през мястото, където допреди миг бяха стояли тримата воини. После продължи към епицентъра на червеникавия дим и ревът му премина в болезнен вик. Когато ръчището му се показа от дима, кожата бе покрита с димящи кървави рани, сякаш я бяха полели с киселина. Неочакваното нараняване отвлече вниманието му за миг, но през това време дребните демони се нахвърлиха върху бойците.
— Отстъпваме бавно! — извика от димната завеса Амиранта.
Двамата му спътници последваха заповедта и се отдръпнаха достатъчно, за да виждат разярения демон, спрял пред облака разяждащ дим.
— С каквото и да разполагаш, Миранда — рече чародеят, — сега е моментът.
Очите й бяха присвити от гняв и тревога. Тя се пресегна към дълбините на магичните си резерви и се съсредоточи, за да изплете най-разрушителното заклинание, на което бе способна. Тънка линия светлина се проточи от изпънатата й ръка, удари чудовището в гърдите и го окъпа в ослепителни бели вибрации. Демонът нададе мъчителен рев и започна да се гърчи.
— Виждам го! — извика Джоми на Брандос и посочи един странен предмет, черен стълб с гравирани върху него знаци от непозната писменост. Издигаше се недокоснат от пламъците.
Джоми пристъпи към него, но Брандос го сграбчи и го дръпна назад. Един демон се хвърли към тях и старият боец завъртя чевръсто меча и му отсече главата. Тялото рухна, а главата се търкулна и зейналата паст нададе беззвучен вик.
— Няма да се получи, ако не си напълно огнеупорен.
— Внимавай!
Нови два демона се метнаха към тях. Джоми протегна меча си и единият се наниза на острието. Младият мъж изрита чудовището с тежкия си ботуш и измъкна меча от гърдите му. Брандос междувременно бе обезглавил втория демон.
— Добре го прониза, но така губиш време — рече задъхано старият воин.
Джоми кимна: щеше да е по-добре да премине към посичащи удари.
— А какво ще правим с котвата?
— Почакай — отвърна Брандос и се огледа. Огромният демон, изглежда, се възстановяваше от шока, предизвикан от трите едновременни заклинания, и разтърсваше глава.
— Миранда! — провикна се Брандос. — Ако успееш да разрушиш този тотем, Амиранта и Крийган ще се опитат да прогонят…
И млъкна, понеже видя една фигура в бяло и сребристо да тича през пламъците към изписания стълб.
— О, момиче, недей!
Сандрина бе заобиколила огъня от другата страна и сега се носеше в луд бяг към тотема. Очевидно тя, също като Брандос и Амиранта, се бе досетила за значението на това устройство. Нагръдникът й бе почернял от сажди, от раменете й се вдигаше пушек. Без да обръща внимание на горещината, тя замахна с боздугана, стовари го с неистова сила върху резбования стълб и го пръсна на трески, които мигом бяха обхванати от пламъците.