Връхлита страховит легион

— Нямаме толкова време — отвърна Пъг. Новината, че Маарг е мъртъв и че някой друг, или нещо друго използва името му, за да прикрие истинската си същност, бе обезпокоителна. Не за пръв път му се случваше да открие, че това, което смята за истина, е само полуистина. — Мога да уредя някои от учениците ми да ги отнесат на Острова на чародея. Там ще можеш да ги изучаваш на спокойствие. Ако ни остане време.

— Какво има? — попита Магнус.

— Нещо, което буди силното ми безпокойство — отвърна Пъг. — Всички сведения, които успяхме да съберем за Демонския легион, ни водят до мисълта, че нещата в тяхното царство са почти същите както по времето, когато воювахме с Изумрудената кралица. — Един демонски капитан, Джакан, преобразен като лейди Кловис, Изумрудената кралица, бе разпалил война, погълнала половината Мидкемия. — Но ето, че Маарг е мъртъв, жертва на собствената си ненаситност, останал тук и… — Изведнъж очите му се разшириха. — Възможно ли е?

— Кое? — попита Магнус.

— Всичко, което се случи с мен от деня, когато бях пленен от цураните, да е било част от по-голям план. Твоят дядо смяташе така, Банат също, дори аз винаги съм гледал на себе си като на актьор в много по-мащабна пиеса. Но като всеки актьор бях погълнат единствено от своята роля. О, давам си сметка за ролята на другите, на майка ти, на Томас, на Накор — когато беше с нас, дори на Банат донякъде. Но това, че разбирах ролята си и знаех какво трябва да правя, това, че виждах и разбирах ролите на другите, не означава, че съм можел да възприема цялостната картина. — Той потрепери. — Какъв глупак съм!

— Какво има? — попита отново Магнус, който очевидно не можеше да проследи мисълта на баща си.

— В началото стоварих вината върху Безименния, защото ми казаха, че той стои зад всяко зло дело на Мидкемия. Беше логично, дори очевидно, като се има предвид, че той е Бог на злото. Но ако е имало друга сила, друга проява на злото, която се е промъквала в нашия свят, използвайки Безименния, за да ни попречи да видим какво се крие зад случващото се?

— Дасатският Тъмен бог? Мрачният?

— Да. Мрачният. Може би той също е бил нечие оръдие. Не ти ли се стори прекалено изкусен?

— Той успя да внуши на дасатите, че е техният бог — припомни му Магнус.

— Така е. Но измамата е твърде повърхностна в сравнение с това, което си мисля аз.

— И какво си мислиш, татко?

— Предполагам, че Джакан, демонът, играещ ролята на Изумрудената кралица, е искал да се добере до Камъка на живота и да използва силата му за свои цели. Не бях наясно как точно може да се използва тази сила — да укрепи позицията си в нашата вселена, да се върне и да се сражава с Маарг за върховенство в Петия кръг или заради нещо друго. Бях толкова съсредоточен върху това да го спра, че едва не изгубих главата си, и наистина не се интересувах от това за какво му е нужен Камъкът на живота. — Погледна Магнус и добави: — Ами ако той е бил само стръв?

— За какво?